Станислав Сивриев
До съмнало (6) (Разговори с Илия Бешков)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Диалог
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Karel (2018)
Форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Илия Бешков

Заглавие: Словото

Издание: първо

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80

Излязла от печат: месец септември 1981 г.

Редактор: Станислав Сивриев

Редактор на издателството: Панко Анчев

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Добринка Маринкова

Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов

Художник: Иван Кенаров

Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149

История

  1. — Добавяне

5.

1 май — събота ’54

Редакцията на сп. „Български войн“ празнува 1 май в Клуба на журналистите. На голямата маса са и Бешков, Ламар, Светослав Минков, Сашо Бурмов, Младен Исаев. Бешков се изправя с чаша в ръката:

— Тук всички сме журналисти. Журналистите са многочислено и пакостливо нещо… Аз съм от Дъбник, пасъл съм биволици и смятам това за свое най-голямо достойнство. Който е от село и е разговарял с добитък, той разбира какво казвам… Като започнах така, да не помислите, че ви се предлагам за служба като беден селянин с подходяща биография?…

От своето детство, от това общуване с добитъка, помня разни неща, но едно от тях се дели от многото: руските кости, с които бе осеяно цялото поле. Бели кости, много кости!… Оттогава в мен се застоя тяхното безмълвие, тишината, която ме обгръща с тайнствена печал. Това нещо може да го усети само едно дете — пастирче… Те бяха из полето — чужди кости; а не там — в селските гробища, където лежеха лелите и чичовците ни…

У нас бяха и немците. Бяха, отидоха си с всичкото и не оставиха гроб. Само песента „Лилѝ Марлѐн“ остана — достатъчно грозна и безнадеждна, за да бъде песен дори на една гибел, на един край…

Благодаря ви, задето станахте причина да се развълнувам ей от тези, макар и неподходящи за случая неща…