Станислав Сивриев
До съмнало (50) (Разговори с Илия Бешков)

49.

14 май — вторник ’57

— Има толкова работи за плач! Аз все се мъча да се забавлявам с тях, докато изведнъж видях, че с всичко човек не може да си прави забавления… Най-големи горчивини хората са пили от тези, които в повече, отколкото изисква самата добродетелност, са им внушавали своите добри намерения…

Това — по телефона, рано след обяд. Сега съм в дома му. Той пише писмо. Отговаря на Димитрина Меразчиева, която му писала от Айтос по повод рисунката „Възстановено доверие“. Поправя текста с молив, оглежда поправеното. Върху обратната страна на листа Бешков е рисувал слънца, планети в пръстени и космически тела. Соча към тях мълчаливо.

— Да — казва Бешков. — Ние сме шашардисани окончателно. Сащисват ни последователно ту интервюирани политици, ту астрономи. Нали оня ден приказвахме за това?… Група финландски учени имат нова хипотеза за формата на земята: не кълбо, а чиния. Една странна чиния с цицина по средата, която всъщност ние познаваме.

— При въртенето — казвам — центробежните и центростремителни сили се уравновесяват в симетрични форми. Ако чинията е издута от едната страна, би следвало да е издута и от другата.

— Именно! Това е профилното очертание на Юпитер и Сатурн с пръстена, с двете изпъкнали полукълба… Северният полюс е прелетян, но Южният още не е прелетяван. Може би там има втора земя с друга цивилизация, която не познаваме.

Изказвам съмнения: от нашата точка на стоене все пак би следвало да зърнем някак периферията на тази „паница“. Бешков мисли:

— Двадесетте хиляди метра височина, до която сме стигнали, не са недостатъчни да обозрем отклоненията на земната форма от нашите представи за кълбо. Ние още не знаем какво виждаме и какво е скрито за погледа ни. Само бекасът има пълно виждане — той вижда едновременно навсякъде. Я си представи така човека! Тогава кое ще бъде ляво и дясно, напред и назад, горе и долу?… Това вече са нови пространствени съотношения, нова вселена, а оттам — и нов начин на мислене…

— След всичките ти болести една лудост ще оформи картината…

— Ами да! Ако решиш да останеш какъвто си бил, трябва да отречеш всичко, което ти поднасят. А ако приемеш нещо, ти трябва първо да отречеш това, което си бил. То се отнася главно за прочетеното в политическите интервюта. Има ли по-страшно от това — да изречеш думи за сащисване на света, а той да вземе, че да се разсмее?…

— Кое толкова те е учудило?

— Удивлява ме как е възможно в една глава да се вместят страхът от една война и провокирането й с непримиримост!… Ако е въпрос за диалектическо мислене — аз също го изповядвам и може би по-добре от самообявилите се за негови наставници. Но какво общо има то с предизвикателството? Да оставим шегите, които се ползват от възможността да бъдат и неприлични, въпреки остроумието им. По-съществено е другото — че не се търсят дори думите на лъжливата куртоазия… Тук в странен тюрлюгювеч са омешани оскърбителната дързост с насмешката над малките народи, какъвто е случаят с казаното за Люксембург. Това е грозно и е само за устата на един фюрер… А как би ми се искало да прочета умни неща, та да не се стеснявам сега заради някой, който от незнаене какво да каже не знае какво да премълчи… Имам нужда най-после да повярвам някому. Умният импонира и на враговете си!

Американците изучиха английските коварства, но да не излезе накрая: хитрата сврака — с двата крака… Те тикнаха Китай в ръцете на своите противници, за да се задъхат от близост с бремето Китай. Ползата е двойна: отстраняваш от себе си това, за което ще трябва да харчиш без изгледи за печалба; джиросваш голямата разноска на противника си и чакаш благодетели и облагодетелствувани да се сритат. В една гора две едри мечки не се търпят; после — и да се търпят — този, който получава благодеяния, се ожесточава срещу благодетеля си. Пред престижа Америка предпочете другата изгода — това е английско вземане на „завоя“. Същото стана и с Асуанския язовир. Дълес провали своя пълномощен министър и каза: за тоя тъпан има други мераклии. Ние после ще събираме парсата…