Станислав Сивриев
До съмнало (46) (Разговори с Илия Бешков)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Диалог
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Karel (2018)
Форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Илия Бешков

Заглавие: Словото

Издание: първо

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80

Излязла от печат: месец септември 1981 г.

Редактор: Станислав Сивриев

Редактор на издателството: Панко Анчев

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Добринка Маринкова

Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов

Художник: Иван Кенаров

Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149

История

  1. — Добавяне

45.

5 февруари — вторник ’57

Добрев си е отишъл — ха и аз да се набутам сам на коня в краката. Вадя от чантата и му подавам чистичко преписан разказ. Бешков го прочита, прехвърля стопроцентовата целулоза от ръка в ръка, облизва все съхнещи устни. Усещам, че ме чака бръснене без сапун. Бави се, чуди се отде да ме подхване, а аз се правя на загледан в нещо, което не виждам. Гласът му намества погледа ми:

— Светът не се интересува от истории, та ако ще и добре да са разказани. Занимава ни човекът, който ги разказва; окото, което ги е видяло; сърцето, което им е дало нов живот; мисълта и моралът, които са ни търсили, за да ни приобщят… Аз хващам книга само когато авторът ми внушава упование. Искам да узная не факти, а присъствие на личност, която осмисля фактите и се доказва чрез тях нравствено и художествено… И когато ти говорят за „скрития зад обективизираното изображение художник“, за големите качества на неговото „отсъствие“, за достойнствата на фокуса да те набута в чужди разговори и преживявания, като сам ти се изплъзне — не вярвай в тези превземки! То е едно да изпълниш произведението си толкова, че да се отъждествиш чрез него, друго са обективните обективизации, от които подвява астрален студ!

Когато говорят на човека, той първо се ослушва да разбере кой му говори. Нали помниш какво ти казваше Коста Петканов: „Всеки писател пише себе си. Разбира се — когато е писател!“ То е нещо по-друго от индивидуализма и субективизма. Много на плитко излязоха тези големи думи — на повърхността станаха достъпни за повърхностните!… Целият Толстой е в „Хаджи Мурат“. И в „Ана Каренина“, и в „Живият труп“. Екзюпери ни приказва пряко — лично на нас, но и двамата са едно и също математическо уравнение, съставено с различни буквени означения… Да оставим разходките по света — вземи библията Захари Стоянов! Тази страховита епопея без божествения дъх на Захари би била безплодна глина. Не фактите, а той е чудото. Или — фактите чрез него. Че Априлско въстание имаше и в Трявна, и в Дряново. Имаше, но го нямаше Захари Стоянов…

Много е важна ръката, която ти подава нещо: селска ли е, бурбонска ли е с подпухнала белота, салонна или ръка на самотник — протегната отдалеч тъкмо към теб… Ако целунеш всяка една от тези ръце, по целувката си ще разбереш какво е едната и какво — другата! Аз ти приказвам за ръце, но ти знаеш за какво приказвам. Твоята ръка ми даде хартия — ето ти хартията! Тук тебе те няма… Търси се, открий се сам и се намери; попитай се що любиш и за що милееш, за кого пишеш и за що милее той — пък тогаз!…

Ръкописът олеква в ръката ми. Бешков става, разхожда се, доближава ме изотзад и бодва дълги пръсти в косите ми:

— Е де! И аз пък ги разправям едни…