Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Диалог
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Karel (2018)
- Форматиране
- zelenkroki (2018)
Издание:
Автор: Илия Бешков
Заглавие: Словото
Издание: първо
Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1981
Тип: сборник
Националност: българска
Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80
Излязла от печат: месец септември 1981 г.
Редактор: Станислав Сивриев
Редактор на издателството: Панко Анчев
Художествен редактор: Владимир Иванов
Технически редактор: Добринка Маринкова
Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов
Художник: Иван Кенаров
Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149
История
- — Добавяне
37.
4 декември — вторник ’56
Разправям на Бешков за Мехмед Синап: как Васил Дечов е разказал тази социал-романтична история в „Миналото на Чепеларе“ и как — Людмил Стоянов в романа „Мехмед Синап“. Според мен Дечов е роден разказвач, а Людмил Стоянов — осиновен. В първото и второто издание бе напечатано откъде авторът е гребнал с черпака. В следващите издания това пояснение липса.
Бешков се усмихва иронично и снизходително:
— На времето Боян Пенев каза една приказка, от която Людмил още не може да се изтръска. Тук работата не опира в таланта, а в нещо много по-значително: Людмил няма чувство за хумор! Затова всичко, което изрича, е еднакво и равно: думи, думи без зазвучаване на различни нива… Хуморът е като солта. Людмил произвежда разнообразна храна: стихове, проза, драми. Но като няма в тях сол — все едно е дали дъвчеш телешко, картофи или силаж. Людмил е диетичен…
Той дълго време спа в моята квартира на площад „Македония“. Това бе през 1927 година. Представи си една таванска стаичка с отпрани тук-там дъски и набъкана с дървеници. Опитваме да се ограждаме с бобени листа, но хитрите дървеници изпълзяват по стените до тавана и нощем ги чувах как тупват върху нас като лещени зърна. За мене те бяха напаст и ужас, но Людмиловото търпение и благоразумие не му дадоха нѝ веднъж да поеме риска на негодуванието срещу това кръвопийство. Толкова бе важно за него обстоятелството, че е в квартира…
Третият обитател на тая мансарда бе също една кротка душа — Вичо Иванов. Но той понякога се възпламеняваше срещу дървениците. Тогава Людмил започваше да бъка нещо нечленоразделно, чийто най-общ смисъл бе: „Вичо, ти ще докараш работата дотам, че Илия да напъди и двама ни!…“
С две думи: Людмил не прояви никаква революционна непримиримост, въпреки че това бе един от много редките шансове да я прояви, без риск от последици.
Ние всички бяхме бедни, прогресивни и революционери: Ясенов и Смирненски — докато бяха живи, Хрелков и Ламар. По тази причина бяхме в кръчмата. Откак Ботев написа „В механата“, той ни прокоби да се доразпалваме из механите. Людмил бе едно с нас, но… около нас. Той се движеше из тротоарите с походката на Пьотр Верховенски. И само се накланяше към джамлъците на някоя кръчма със залепени длани край очите си: да види дали сме там. Но за влизане — не влизаше. С трогателно търпение той ни изчакваше навън, за да ни поиска… пари назаем.
За него Г. П. Стаматов разказваше една фантастика:
„Коронясват ме за крал на Полша под името Леополд. Карети, впрягове, фрьойлини, дворцова сърма и музики. Моята карета — най-отпред. И из един път: сред акламиращото множество съзирам Людмил. Не може да бъде! — припознал съм се. Пак гледам: Людмил. И докато се питам наистина ли е той — оня се отделя от тълпата и право срещу кралската карета. Лови се с ръка за капрата, накланя се към мен и ми казва: «Стаматчик, дай назаем 100 злоти!» Тогава си казах: това е само Людмил!…“
— А какво ще кажеш за Емилиян Станев?
— Към мене той се отнася с някакво не докрай изявено раздразнение. Длъжен бях да се попитам какво е то и защо?… Това е раздразнение срещу нещо, чиято липса в самия него го угнетява. Емилиян ме подозира в излишество на кураж. Горкият — той не се досеща, че аз съм най-страхливият човек…
— А за драгалевските комшии М. и В.?
— У-уу!… Що вино са изпили за поддържане на горенето!
— Дойде ред и за X. Ч. Но само с две думи!
— Той расте на нос и на зъби…