Станислав Сивриев
До съмнало (36) (Разговори с Илия Бешков)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Диалог
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Karel (2018)
Форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Илия Бешков

Заглавие: Словото

Издание: първо

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80

Излязла от печат: месец септември 1981 г.

Редактор: Станислав Сивриев

Редактор на издателството: Панко Анчев

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Добринка Маринкова

Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов

Художник: Иван Кенаров

Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149

История

  1. — Добавяне

35.

2 декември — неделя ’56

— Никой не ти иска таланта, а да се маркираш със „за“ и „против“. А това в изкуството е най-несигурното. Всяко произведение има стойност, доколкото съдържа истинността на едно наблюдение или вълнение. Не — ти първо се регистрирай!… А като творец аз нямам предварително целенасочено съзнание какво ще направя. То е една обща тоналност, която се прояснява — докато зазвучи споеният и хармоничен етюд. Представяш ли си положението на твореца-суек, който чувствува примка над дупката и знае, че ако си покаже главата — примката ще се затегне около шията му?…

Тридесет и пет години аз бях прогресивен, а сега всеки ден трябва да питам някого: прогресивен ли съм или не? Махни това, че трябва да търся отговора от друг — изпаднах в положение да питам и себе си!… Има ли по-грозно от това — човек да се усъмни в себе си?…

 

 

Бешков вади една от подвързаните тетрадки, които съм му подарил, за да пише в тях есета и маниатюрна проза. Дланта му е върху писмото до Найа от Мексико. Чете го с вълнение и отново преживява написаното:

— „… Аз оставам буден до сутринта, за да посрещна слънцето, което е видяло твоето лице преди мен… Мислите ми, устремени към теб, са като птица, която се дига в синия лазур, за да се разтопи там и изчезне…“

Мълчим. Прочетеното не е четено за оприказване…

Върху първата страница на тетрадката Бешков е написал нещо като писмо до дъщеря си. Успявам да го прочета крадешком. Бащината изповед е странна. Всичко е толкова сгъстено, че в мен е останало ехото от вопъл или упование: духът на бащата се е превъплътил в неговата дъщеря. Упование и вопъл, защото дарените с много — са много наказани…