Станислав Сивриев
До съмнало (28) (Разговори с Илия Бешков)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Диалог
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Karel (2018)
Форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Илия Бешков

Заглавие: Словото

Издание: първо

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80

Излязла от печат: месец септември 1981 г.

Редактор: Станислав Сивриев

Редактор на издателството: Панко Анчев

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Добринка Маринкова

Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов

Художник: Иван Кенаров

Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149

История

  1. — Добавяне

27.

17 юни — неделя ’56

Полюлява ме неделна лекота. Часът върви към 10 — времето, когато той ми звъни. Телефонът църва — зная кой е. Бешков ме пита какво става със страницата, която ще го представи в „Български воин“. Чета му от бележника записания разговор за гостуването на „МХАТ“. Бешков е прекарал една вечер на маса с актьора Грибов. Приказвали за Чехов. Накрая Грибов го попитал:

„Нима е възможно от България да се узнаят толкова много неща за Чехов и Русия?“

Бешков му рекъл:

„Истинно е това, което вижда не окото, а сърцето. В нашия случай — и ума…“

— Точно тъй! — чувам гласа му в слушалката. — А сега ще ти кажа още нещо. Изкуството започва оттам, откъдето свършва животът. То е нова реалност — опасна и необяснима докрай. И Шекспир, и Балзак, и Толстой се намърдаха в тази реалност, която — уви — е непостижима. Ние много се заблуждаваме, като си мислим, че е възможно да се утвърди в живота идеалът на изкуството… Във Венеция процъфтя чуден класицизъм, без тя да нарисува върху своите платна дори една гондола. Там бяха толкова умни, че изобразиха духа на една епоха, запечатаха в лицата на хората една нравственост, едно светоусещане и добродетелност, ако щеш — и огрешаване. Само туристите-простаци, като напълниха Венеция, взеха да се фотографират в гондоли и да рисуват гондоли. В това отношение имаме и други аналогии: в изобразителното изкуство сега не можем се размина от комбайни. Те ни овършаха червата, мислите — и ги опустошиха. Затова е съвсем естествено там да няма място за човека. Не е редно окото на художника да ослепее за своята цел, а изкуството да се размине със своята същност — човека!