Станислав Сивриев
До съмнало (26) (Разговори с Илия Бешков)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Диалог
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Karel (2018)
Форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Илия Бешков

Заглавие: Словото

Издание: първо

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80

Излязла от печат: месец септември 1981 г.

Редактор: Станислав Сивриев

Редактор на издателството: Панко Анчев

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Добринка Маринкова

Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов

Художник: Иван Кенаров

Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149

История

  1. — Добавяне

25.

6 октомври — четвъртък ’55

Иде есен — време за подплатен кожух. Сестрата на Бешков му е изпратила от Годеч дълги вълнени чорапи. Плела ги е на една кука и са много красиви. Плетката е „оризова“, петите — двойни. Дебели, хубави чорапи — наключени като ризница. Бешков им се радва и захваща да ги мери. За първи път виждам нозете му: бели, бели и нагънели. Чорапите стигат високо над коленете му и там той ги пристяга с женски ластици. Сия се смее. Хапя език — да не прихна и аз. Той долепва пета до пета и наведен оглежда нозете си. Смее се:

— Обух ги и вече ги не свалям. Ама знаете ли как ми шушнат по кожата?…

Приказката ни е била съвсем домашна. Сия ни е гощавала с тиквено сладко, вътре с орехчета и карамфилчета. Нейните сладка ги няма нийде. Що буркани съм й изял — чак ми е съвестно. И Бешков обича нейните сладка. Той казва за тях:

— Туй изтънчено боравене със захарта провирява само в попска къща. И не защото поповете са чак толкова чревоугодници — в чревоугодничество ги обвиняват неосъществените лапачи. Истинските хрантутници търсят да обвинят другите тъкмо в това, към което сами се стремят. Човек подозира другите в това, което е сам!… Излишествата в попската къща са от чувство за стабилност. Един поп не може да хлопа из портите на своите миряни за това и онова; той трябва да е готов за похлопване на неговата порта. Тежи думата на тоя, който не си я поевтинява с отъркване в паството. То ще рече: имам си всичко — наситете душата ми с вашето благочестие!…

Сия се усмихва кротко:

— Илия, ти удари голяма защита на баща ми.

Бешков се дръпва:

— Защо не? Тъст ми е, дядо на децата ми…

 

 

От дядо поп — пак в политиката:

— Тя таз брантия не е само доктрина, а и емоции. Ако политическото мислене беше само доктринерско, ти щеше ли да бъдеш сега при мен? Не би могло да се очаква такова нещо, а ти идваш. Защото емоциите в политическото мислене те привързват към мен… Политиката, освен в политиканството, е и в добрия тон. А не само да си кован-подкован. „Подковаването“ е като ножа: щом го преостриш, острието му се рони и не реже… В. Д. например е талантлив, принципен, непримирим, винаги до ръба на скандала за „правата вяра“, а никой не му вярва. Той е и професионално опорочен, вследствие едно по-дълбоко опорочаване… Правиш какво правиш — гледай да ти вярват! Тонът, доверието — това е всичко. Няма по-добро от туй: човек при тебе да се чувствува сигурен, както аз сега в чорапите на сестра си. А на подкованите им събуват чорапите и ги обуват в железни подкови. Затова зъзнат. И политиката от много политизиране става гола, та хем на нея й е студено, хем — на нас… Абе, сложи си вълнените чорапчета, с по едно ластиче над коленете — да не ти подвява — пък пусни „подкованите“ да маршируват!…

Хамбургските астролози се събрали, гледали звездите и какво видели? — ще има рекрутиране на германски войници; смърт на английски държавник и драматични събития около Молотов. Това го писаха преди година… Зная ги аз тия астролози от Интелиджън сервиз! Още тогава си рекох: Де да видим! И — както виждаш — видяхме… При тез акробации аз все тръпна и затова се обличам по-дебеличко. А вие?… Впрочем, на човек с глупостта винаги му е било по-удобно и по-приятно. Живее си усмихнат, като че ли наоколо нищо не става. А то става. И така става, че чак като се набучи на него — ще разбере, че се е набучил…