Станислав Сивриев
До съмнало (11) (Разговори с Илия Бешков)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Диалог
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Karel (2018)
Форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Илия Бешков

Заглавие: Словото

Издание: първо

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80

Излязла от печат: месец септември 1981 г.

Редактор: Станислав Сивриев

Редактор на издателството: Панко Анчев

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Добринка Маринкова

Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов

Художник: Иван Кенаров

Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149

История

  1. — Добавяне

10.

4 февруари — петък ’55

Тази вечер Павлина, дъщерята на Бешков, има самостоятелен концерт. Тя свири на роял отвъд една врата, а Бешков ми чете какво е написал за общата художествена изложба. Чете, но спира с поглед, обърнат навътре към себе си:

— И аз взех да се набърквам в компетенциите на Орлин[1]. Смущава ме това, ама слушай да видиш!

Пак започва отначало:

— В изкуството, освен трудолюбие и знания, има и някаква дарба, за която не се сещаме. И тъй като сме я изоставили, и тя ни е изоставила… Дарбата, поне като дума, е неотменима в езика на народа. Тя не е толкова опасна — само дето малцина я имат, а останалите им отмъщават…

Ослуша се в последните думи на текста, стана и отиде при дъщеря си. Чух гласа му нейде отвъд чупката на стената:

— Утробата на музиката е душата — не пръстите. Те ще ти послужат както и на акушера, но плодът не е заложен в тях. Знам: тебе те плаши не публиката, а вселената, която си усетила чрез Бах и Шуман. И те са страдали — затова чрез страдание ще се споиш с тях. Запомни: тежко и горко на артист, който резонира чужда скръб и мисли, без да са станали негово собствено страдание!…

Бележки

[1] Орлин Василев.