Илия Бешков
Рождение

О, нощ! О, моя тъмна майко, надвесена над мен — без гръд, без милваща ръка; с очи отворени връз мене, с безмълвен хлад, пронизващ слабото ми тяло. Ти не се докосваш до мене — твоята утроба не ме спомня. Продумай ми, майко — аз съм твоят син!… Аз ти обещавам — до твоите бели кости ще сложа своите и ще бъдем заедно: кост до кост ще белеят в черната пръст. Но, безмълвна майко, отрони една сълза над мен, защото съм немощен и страдам! Или твоята любов е по-чиста от сълзите; твоят звезден хлад — по-милостив от топлото дихание; безмълвието ти — по-звучно от майчината дума? Аз вярвам в тебе, майко! В такава изоставена нощ ти ще ме целунеш — ще стихнат горестите, сълзите ще замръзнат в бляскави кристали и ти ще положиш своя син в ръцете си, както в деня на раждането му. Защото така ще ме родиш отново — усмихната и нежна, о, моя майко, моя пречиста смърт!