Добрият стрелец

Живеел в степите мъдър овчар. Веднъж при него дошли двама ловци с убита лисица.

— Аз я убих! — казал първият.

— Не, аз! — прекъснал го вторият.

Овчарят взел в ръцете си лисицата, разгледал я и видял, че тя е убита с един куршум в главата, а втори куршум е опърлил космите на опашката й.

— Добър стрелец я е убил, но кой е от вас, мъчно може да се познае, — казал им овчарят.

— Аз улучвам монета, хвърлена нагоре! — казал първият.

— Аз не съм опитвал да стрелям по монети, но мога да убия хвърчаща лястовица.

— Имате ли синове? — попитал ги овчарят.

— Да, голямото щастие не отмина нашите домове, — отговорили ловците.

— Тогава добре. Оставете пушките си тук и елате утре със синовете си. Ще се опитам да разреша разпрата ви.

На сутринта, когато ловците дошли със синовете си, овчарят ги попитал:

— Вие навярно сте убили лисицата, когато е дебнела лов?

— Не, аз я убих в пълен бяг! — извикал първият.

— Добре, — казал мъдрият овчар, взел лисицата и я сложил на главата на сина на тоя ловец.

— За тебе, улучващ подхвърлена монета и окото на бягаща лисица, няма да бъде мъчно да улучиш мъртвия лежащ звяр на главата на сина ти.

Ловецът взел пушката и започнал да се цели, но не се решавал да стреля. Овчарят се приближил до него и му казал:

— Тъмната нощ няма очи и твоето самохвалство няма граници.

Тогава овчарят преместил лисицата на главата на другото момче и казал на баща му:

— Хайде сега опитай ти. Ловецът вдигнал пушката и веднага гръмнал.

Първият ловец, който се отказал да стреля, изтичал до лисицата и като я разгледал, извикал:

— Но на лисицата няма втора рана.

А добрият стрелец казал в отговор:

— За да не развалям кожата, аз се прицелих в старата рана.

Но съперникът му, завистлив и зъл човек, не повярвал това и разчоплил раната на лисицата. Но там намерил само един куршум.

— Той е голям измамник, а не добър стрелец и е пуснал куршума във въздуха! — развикал се първият ловец.

Народът, който се бил събрал да чуе решението, гледал с недоумение. Първият ловец продължавал да разправя:

— Нима вашите ръце няма да се разтреперят, когато вие, като се целите в лисицата, сложена на главата на сина ви, видите разплаканите очи на родното си дете? Ето защо аз не стрелях, но не исках да стрелям и във въздуха като тоя измамник.

Народът почти повярвал на това обяснение. Даже вторият ловец бил учуден и помислил за себе си: „Дали днес и моята ръка не е потреперила? Но струва ми се, че аз видях смеещите се очи на моя син и не се страхувах“.

В това време любимият му син, не обръщайки внимание на никого, намерил нож и искал да разпори лисицата.

— Какво искаш да правиш? — попитал го мило овчарят.

— Да извадя куршума от лисицата. Тя сигурно го е глътнала от злоба, — отговорило момченцето.

— Не търси в лисицата. Там го няма. Момченцето се изправило, хвърлило лисицата в краката на стария овчар и завикало:

— Ти лъжеш, дядо!

Горещи сълзи на обида бликнали като ручеи от очите на момчето. То хванало един косъм от главата си и извикало на баща си:

— Отрежи с куршум тоя косъм.

Но когато бащата вдигнал пушката, синът отново извикал:

— Чакай, те пак няма да повярват, ще кажат, че си стрелял във въздуха, а аз сам съм откъснал косъма… Мъдри овчарю, ела при мене и сам дръж косъма.

Овчарят се приближил бързо до него и казал:

— Ето куршумите на твоя баща и на неговия неприятел! — и той извадил из джоба куршумчетата.

Тогава всички разбрали, че мъдрият овчар още вечерта е извадил куршумите от патроните на ловците.

Усмивка като слънце веднага изсушила сълзите на момченцето.

— Прости ми. Да бъде щастлив мъдрият ти живот! — казало то.

— Нека се сбъднат думите ти, излизащи из младите ти уста, които не знаят що е лъжа! — отговорил овчарят.

В това време завистливият съперник на добрия стрелец се метнал бързо на коня си и избягал в степта.

Подир него се понесли проклятията и присмеха на насъбралия се народ.