Умен съдия

Глупаво камилче избягало в степта. Докато било сито и греело слънце то подскачало и викало весело:

„Крхме-хх!“

Но когато слънцето се скрило, на камилчето му се поискало да посуче млечице и му станало мъчно. А когато в гората завили вълци, то се изплашило много и заплакало. Хукнало из степта и цяла нощ тичало, за да се спаси от вълците. Тая страшна нощ му се сторила по-дълга от целия му живот до тогава.

Но най-после настъпило утро и слънцето отново изгряло. Вълците избягали и се скрили. Зарадвало се камилчето на слънцето, завикало.

Виковете на камилчето достигнали до овчарските колиби и двама души изтичали към него. Камилчето видяло хората и се спуснало към тях с всичка сила. О единия се умилква, към другия се спусне — не може да се нарадва.

— Това е мое камилче! — казал единият.

— Не, мое е! Виждаш, че се върти около мене! — прекъснал го вторият.

Скарали се двамата овчари за глупавото камилче.

Цяла година се карали, но не могли да го разделят. Тогава решили да идат при Едиге, за мъдростта на който се говорело навред из степите.

Мъдрият Едиге изслушал разпрата им и казал:

— Доведете камилите си.

Когато двамата стопани довели камилите си, Едиге се скрил зад купчина тор и завил като вълк. Камилите вдигнали глави, а камилчето закрещяло изплашено. На вика му из стадото изтичала една камила и започнала да го ближе. Другите камили не мръднали от местата си. Камилчето жадно засукало майчиното мляко.

Мъдрият Едиге извикал стопанина на камилата и му казал:

— Води сега камилата си у дома.

— А ти си лош човек, — казал Едиге на другия.

— Чие мляко би сукало камилчето при тебе? Иди си у дома и помни, че алчността води към всички злини.