Кейкуват

Живеели седем братя. Те имали съсед на име Кейкуват. Седемте братя били много хитри, но Кейкуват бил по-хитър от тях. Веднъж Кейкуват отишъл при братята и казал:

— Пуснете единствената ми крава във вашето стадо.

— Добре, нека бъде така, — казали братята.

Кейкуват пуснал кравата си в общото стадо. Пасе си в стадото на братята кравата на Кейкуват, а братята негодуват:

— Защо пък ще му пасем кравата на нашия съсед. Да не сме му говедари? Хайде да я убием!

Убили те кравата на Кейкуват и я замъкнали в блатото, а на съседа си казали:

— Кравата ти потъна в блатото и се удави. Отишъл Кейкуват при блатото и започнал да дере кожата на кравата.

В това време към блатото се приближили шест белоглави камили. Хитрият Кейкуват намазал с кръв белите глави на камилите.

Скоро при него дошъл един човек и го запитал:

— Не си ли видял шест камили?

— Хей там в падинката лежат камили. Ако са твои, вземи ги, а ако не приличат на твоите, подгони ги към мене.

Човекът разгледал камилите и като не ги познал, подкарал ги към Кейкуват.

— Това не са моите камили: моите са белоглави. Кейкуват метнал кравешката кожа на една от камилите и ги подкарал към дома си.

Седемте алчни братя видели камилите и започнали да се учудват:

— Отгде взе това богатство?

— Оказа се, че ако накълцаш сърцето и черния дроб на крава и напълниш с тях стомаха й, за него дават много пари на пазара. Но аз поради глупост го продадох евтино: взех само шест камили.

Жадните за богатство седем братя изтичали дома си и заклали всичките си крави.

Направили те както им казал Кейкуват и отишли на пазара да продават стомаси, напълнени със сърце и черен дроб.

Но на пазара само им се смеели и ги подигравали. Разядосани седемте братя се спуснали да търсят измамника.

Но Кейкуват успял навреме да избяга. По пътя той срещнал богат човек на кон. Кейкуват го поздравил, но не се спрял да поговори с него.

— Къде бързаш толкова много? — попитал го богатият пътник.

— Остави се, искат да ме правят хан, а пък аз не ща. Ако искаш да станеш хан, хайде да сменим дрехите си! — отговорил Кейкуват.

Пътникът скочил от коня и се съблякъл бързо. Кейкуват взел под мишка дрехите му и отминал бързо на коня му.

Не успял още богаташът да завърже пояса си и седемте братя налетели отгоре му и започнали да го бият.

Държал се богаташът и мълчал, като все си мислел за прелестите на ханската власт.

Братята го натъпкали в чувал и го замъкнали към реката. Като наближили реката, те започнали да го питат:

— Сега, безделнико, когато започнеш да се давиш какво ще ни кажеш?

Тогава нещастният пътник се изплашил и закрещял:

— Олеле, не ща да ставам хан.

— Там е най-хубавото място за такъв хан като тебе! — се засмели братята и хвърлили чувала в реката.

Изминали няколко дена. Кейкуват, облечен в скъпи дрехи, докарал у дома си голямото стадо овце на богаташа.

Смаяните братя дълго не вярвали на очите си и най-после го попитали:

— Ти ли си Кейкуват? От где взе това богатство?

— Моето добро име е по-добро от богатство.

— Но отгде си взел това стадо овце?

— Защо ми задавате такъв глупав въпрос? Нали вие сами ме изпратихте в тоя щастлив път.

Очите на седемте братя засвяткали от алчност и те започнали да молят Кейкуват да им помогне да стигнат на дъното на реката, та да докарат от там по-големи стада овце.

Кейкуват се съгласил с удоволствие и те всички тръгнали още веднага.

По съвета на Кейкуват, братята натуряли камъни в пазвите си и най-големият от тях нагазил в реката. Като стигнал до дълбоко място, той се гмурнал изведнъж и тоягата му изплувала отгоре.

Кейкуват веднага завикал:

— Помагайте му скоро. Брат ви не може да се справи с овните. Те даже и тоягата са му избутали из ръцете.

Шестте останали братя се хвърлили във водата…

Скоро седем тояги заплували надолу по реката.

Тогава Кейкуват казал:

— В един ден се родиха, в един ден и умряха.