Лисица и пъдпъдък

Веднъж лисицата хванала пъдпъдък.

Разтреперил се пъдпъдъкът и я замолил да го пусне, че няма кой да му изгледа малките.

— Ще те пусна, казала лисицата — но ако ме разсмееш.

— Но нима мога да те разсмея, като ме стискаш със зъбите си! Пусни ме и ще те разсмея.

Лисицата пуснала пъдпъдъка. Той полетял към една колиба. Подире му тичала лисицата.

Пред колибата стояли дядо и баба. Пъдпъдъкът кацнал на главата на бабата. Дядото видял пъдпъдъка и заплашил бабата с пръст да не мърда.

Бабата застанала мирно, а дядото се приближил полека до нея с тояга в ръце. Замахнал с тоягата да убие пъдпъдъка, но той подхвръкнал на време и дядото ударил бабата с тоягата по главата.

Бабата се развикала и се нахвърлила на дядото. Започнала се голяма разпра.

Лисицата се разсмяла. Прилетял при нея пъдпъдъкът и я попитал:

— Е, що, разсмя ли се?

— Наистина какви глупави хора. Хайде сега ме изплаши! — казала лисицата.

— Добре, — отговорил пъдпъдъкът и, като размахал късите си крила, полетял в долината.

Лисицата се затичала подире му.

В долината край ручей си почивал ловец с ловджийски орел. Като видял лисицата, той пуснал обучения орел.

Тогава лисицата наистина се изплашила. Бяга тя през долината, а над нея хвърчи орелът и иска като камък да се спусне върху главата й.

Добре че в тоя опасен момент пред лисицата се мярнала дупка и тя се скрила в нея.

Като отминал орелът, пъдпъдъкът прилетял отново при лисицата и я попитал:

— Е, що, изплаши ли се добре?

Едва сдържайки се, злата лисица отговорила хитро:

— Мило пъдпъдъче, аз се изплаших толкова много, че изведнъж оглушах и с двете уши. Ела по-близо до мене и повтори какво каза.

Пъдпъдъкът кацнал на муцуната й. Тогава хитрушата отворила уста да го сграбчи, но пъдпъдъкът се извъртял и лисицата го хванала за опашката.

Пъдпъдъкът затворил очи и се дръпнал с всичка сила. Изскубнал се той, но опашката му останала в зъбите на лисицата.

От тогава пъдпъдъкът останал с къса опашка.