Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
photonik (2010)
Разпознаване, корекция, форматиране и осъвременяване
Стаси 5 (2020)

Издание:

Заглавие: Кой е най-голям

Издател: Книгоиздателство „Никола Ив. Божинов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1947

Тип: сборник; приказки

Печатница: „С. М. Стайков“

Редактор: Ник. Ив. Божинов

Художник: проф. Георги Богданов

Художник на илюстрациите: проф. Георги Богданов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6944

История

  1. — Добавяне

В едно степно езеро живеела златиста риба. Тя била толкова голяма, че могла да глътне цял бик заедно с рогата.

В слънчеви дни рибата обичала да се припича на слънце. Изплува отгоре и едва-едва мърда перките си. Дреме.

Веднъж над езерото летял орел. Видял той блестящите люспи на рибата и като стрела се спуснал върху й. Горката риба едва във въздуха разбрала, че това не е сън.

Хвърчал орелът и размахвал криле, догонвайки облаците. А сълзите на рибата се пролели на земята като дъжд.

За да се запази от дъжда един стар овчар се скрил под брадата на един голям козел.

Орелът се спуснал надолу и кацнал на рогата на козела. Стои на рогата и разкъсва рибата.

Овчарят се подал изпод козята брада и погледнал към небето.

В това време из клюна на орела хвръкнала кост и паднала в окото на стареца. Старецът извикал хора от селото и им казал:

— В окото ми попадна някаква прашинка.

Овчарят легнал по гръб, а четиридесет души се качили в лодка и заплували по окото на стареца, за да намерят костта. Извадили я и я хвърлили на земята.

От костта потекли реки. Цветя и треви поникнали по земята.

Заживял на това място народът добре. Овцете тлъстеели, конете пасели свободно, добитъкът се размножавал.

Но появил се голям звяр. Той започнал да изяжда за една нощ по десетина крави. Никой не могъл да види звяра. Следите му се губели далеч в планината.

Сто най-добри ловци тръгнали да търсят големия звяр. Дълго вървели. Най-после видели на планината лисица. Голяма лисица: самата тя седи на върха, а краят на опашката й — долу в реката.

Дълго преследвали ловците тая лисица и най-после я убили.

Одрали кожата й само от едната страна. Не могли да обърнат мъртвата лисица на другата страна. Така половината кожа си останала на нея.

От одраната половин кожа стоте ловци си направили кожуси.

В същата тая степ живеела една великанка. Тя си имала дете и трябвало да му се направи шапка. Великанката отишла при убитата лисица, обърнала я с една ръка и одрала останалата половин кожа.

Докато великанката обработвала кожата, синът й растял. Когато започнали да шият шапката на детето, тая половин лисича кожа стигнала само за половин шапка.

Кой в тая страна на великани е най-голям?

Рибата? Орелът? Козелът? Овчарят? Лисицата? Великанката? Или детето й?

Край