Аз изчезнах

(Китайска приказка)

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Притча
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране
Karel (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Заглавие: Трите драконови яйца

Преводач: Бора Друмева; Красин Химирски; Бунджи Обунай; Катерина Венедикова; Стефка Калчева; Емил Вълчев; Димитър Зашев; Михай Христу

Език, от който е преведено: китайски; индонезийски; японски; персийски

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1975

Тип: приказки

Националност: азиатска

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“

Излязла от печат: 20.VI.1975

Редактор: Бора Друмева

Редактор на издателството: Христиана Василева

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Художник: Стоян Илиев

Коректор: Мария Бозева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5588


Един войник водел под конвой към главния град един монах, който бил извършил престъпление. Когато тръгвали, от страх да не забрави нещо, войникът огледал едно по едно всички неща и ги подредил в две изречения: „вързоп, чадър, окови — писма, монах и аз“. И по пътя непрекъснато си повтарял тези две изречения.

Монахът разбрал, че войникът е глупав, напил го в една кръчма, обръснал главата му до голо[1], сложил му оковите на врата[2] и избягал.

Войникът се събудил замаян. Боял се, че може да е станало нещо, докато е спал, и както винаги направил проверка. Потърсил вързопа и чадъра. И вързопът, и чадърът били налице и войникът казал:

— Тук са!

Напипал оковите на врата си — и те били налице, затова казал:

— Тук са!

Побутнал писмата и пак казал:

— Тук са!

Но монахът го нямало и войникът много се изплашил. После пипнал собствената си глава, съвсем гладко избръсната, и страхът му се сменил с радост, той извикал:

— Благодаря ти, небе! Благодаря ти, земя! И монахът е тук!

А след миг, съвсем объркан, попитал:

— Ами тогава аз къде съм?

Бележки

[1] Китайските монаси бръснат главите си.

[2] Така наречената „канга“ — окови, които се слагат на шията на престъпника.

Край