Сара Дж. Маас
Среднощна корона (57)

56

Каол не разбра какво му бе казала — онези думи, които бе прошепнала в ухото му. Беше дата. Но без година. Само ден и месец — дата, която бе отминала преди много седмици. Това бе денят, в който Селена бе излязла от града. Денят, в който се бе пречупила в Ендовиер. Денят, в който родителите й бяха загинали.

Каол остана на пристанището много след като корабът отплава. Гледаше платната му, които ставаха все по-малки и по-малки, и се чудеше за датата. Защо му бе разкрила всичко за онези… онези Ключове, а бе оставила загатването толкова неясно? Какво можеше да е по-важно от ужасната истина за краля, на когото той служеше?

Ключовете на Уирда, макар да го ужасяваха, звучаха логично. Обясняваха всичко. Огромната сила на краля, пътешествията, които завършваха със смъртта на всичките му спътници, как Каин бе станал толкова силен. Дори онзи път, когато Каол бе погледнал към Перингтън и бе видял как очите му потъмняват… Но какъв избор му бе оставила, когато му разкри това? И какво можеше да направи от Аниел?

Освен ако не успееше да се измъкне от клетвата си. Все пак не бе казал кога ще се върне в Аниел. Щеше да помисли за това утре. А сега…

Когато Каол се прибра в замъка, отиде до покоите й и прегледа документите на бюрото й. За тази дата нямаше нищо. Бе проверил завещанието й, но то бе подписано преди няколко дни. Тишината и празнотата на покоите й заплашваха да го погълнат. Канеше се да излезе, когато забеляза купчина книги, скрити в сенките на бюрото й.

Родословия и безброй кралски хроники. За какво бе домъкнала тези книги тук? Не ги бе видял снощи. Да не би да бяха някаква следа? Застанал пред бюрото, той извади кралските хроники — всички от последните осемнайсет години — и ги прелисти една по една. Нищо.

Попадна на хроника отпреди десет години. Бе по-дебела от останалите — както и трябваше да бъде, предвид събитията, случили се тогава. Но когато видя какво е написано на датата, която Селена му бе казала, всичко замръзна.

Тази сутрин крал Орлон Галантиус, неговият племенник и наследник Рои Галантиус и съпругата на Рои Евалин бяха намерени убити. Орлон е бил убит в леглото си в кралския дворец на Оринт, а Рои и Евалин — в имението си край река Флорин. Съдбата на тяхната дъщеря Елин остава неизвестна.

Каол взе първата книга, тази с кралските родове на Адарлан и Терасен. Дали Селена не се опитваше да му каже истината за това, което се бе случило онази нощ? Или че по някакъв начин знае къде може да се крие изгубената принцеса Елин? Че е била там, когато всичко това се е случило?

Прелисти страниците и прегледа родословията, които вече бе чел. Тогава обаче се спомни нещо за името Евалин Ашивер. Ашивер.

Евалин бе дошла от Вендлин — тя бе принцеса от кралския двор там. С треперещи ръце той извади книгата, съдържаща кралското родословно дърво на Вендлин.

В края на последната страница бе написано името на Елин Ашивер Галантиус, а над него — това на майка й Евалин. Родословното дърво обаче проследяваше само жените. Жените, а не мъжете, защото…

Две места над името на Евалин бе написано името Маб. Прабабата на Елин бе една от трите сестри елфически кралици — Майев, Мора и Маб. Маб, най-младата и красивата, след смъртта си бе обожествена и днес бе известна като Деанна, богинята на лова.

Споменът го удари като тухла в лицето. На сутринта на Юледа Селена бе изглеждала толкова неспокойна, когато получи златната стрела на Деанна.

Стрелата на Маб.

Каол прегледа родословното дърво отново и отново, докато…

„Моята прабаба бе елфа.“

Наложи му се да се подпре с ръка на бюрото. Това бе невъзможно. Върна се на хрониката, която все още стоеше отворена, и прелисти на следващия ден.

Елин Галантиус, наследница на трона на Терасен, загина тази нощ. Преди помощ да стигне имението на починалите й родители, асасинът, пропуснал я предишната нощ, се върнал. Тялото й все още не е намерено, макар мнозина да смятат, че е захвърлено в реката зад къщата на родителите й.

Веднъж тя бе казала, че Аробин я е… намерил. Намерил я полумъртва и замръзнала. На брега на река.

Бързаше към изводите. Може би просто бе искала да му каже, че все още я е грижа за Терасен. Или…

На върха на родословното дърво Ашивер бе изписана поема, като че ли някой ученик я бе надраскал, за да я запомни.

Очите на Ашивер

Хубави очи от легенди и мъгли,

ярки и сини като морето,

златни като слънцето в небето.

Очи в синьо и златно. От Каол излезе задавен стон. Колко пъти бе гледал в тези очи? Колко пъти я бе виждал да скланя поглед пред краля, да скрива очите си от него?

Селена Сардотиен не беше в съюз с Елин Ашивер Галантиус.

Селена Сардотиен беше Елин Ашивер Галантиус, наследница на трона и законна кралица на Терасен.

Селена бе Елин Галантиус, най-голямата заплаха за Адарлан, единственият човек, който можеше да вдигне армия, способна да се опълчи на краля. Тя бе и единственият човек, който знае тайната за силите му и търси начин да ги унищожи.

А той я бе изпратил при най-силните й съюзници, в родината на майка й, в кралството на братовчед й, владението на нейната леля — елфическата кралица Майев.

Селена бе изгубената кралица Терасен.

Каол падна на колене.