Иван Вазов
Боят при Гредетин

Гордей се, мой народе мрачни,

сълзите си отрий сега:

имал си синове юначни.

Гърми, о, Стара планина!

 

Марицо! Янтро! Вий, потоци,

менете в песен ваший стон!

Да пеят птички, водоскоци,

да пее целий небосклон!

 

За пръв път бистрата Морава

съзира горд, юнашки бой

и българинът там със слава

се бий и пада кат герой!

 

Той там яви, че за свобода

да умре винаги е пръв —

и тъй позора от народа

уми го с буйната си кръв!

 

Ах, вижте тез момци крилати

как тичат храбро към врагът

сред град куршуми и гранати,

сред гръм и прах, и дим и смърт.

 

О, слава вам, юнаци млади,

че вий умряхте с вик: напред!

Че никакви беди, прегради

не спряха вашия полет!

 

Вий паднахте с кураж и слава

във най-цветущата си връст,

вий паднахте с надежда здрава

в успеха на светия кръст.

 

Вий паднахте! Но не затъна

и вашта памет!… О, борци!

Смъртта отрано ви пожъна,

а вий пожънахте венци!

 

Учудена, Морава дума:

— Та кой бе този върл юнак?!

— Туй бяха внуците на Крума —

пришъпна й кървавият бряг!

 

20 септември 1876