Венцеслав Новхристов
Папо и неговата к(о/а)мпания (39)

39

През лятото, две години по-късно, страната беше затънала още повече в заложения хаос и престъпен монополизъм.

Стоян най-сетне беше отново с Тодор Петър в България. Беше запазил миловидността и доброто си сърце. Сега вече сам можеше да отглежда толерантността и съчувствието, които щяха да му бележат живота. Тежестта някой от световете — немският или българският, да не е напълно негов, помагаше. Беше изстрадал отсъствието на баща си, но вече четеше книжки покрай компютъра, телевизията, комиксите и геймбоя. Пресмяташе колони от числа и се интересуваше от футбол. Беше развалил още повече българския и започваше да прави разлика между романтичен, уютен и миришещ на старо апартамент и чисто, строго и лъхащо на препарати от измитата теракота жилище.