Агата Кристи
Стаена смърт (25)

ГЛАВА 25
Послепис от Торки

— Но, мила Гуенда, разбира се, че не бих си и помислила да те оставя сама в къщата — каза мис Марпъл. — Знаех, че на свобода се разхожда много опасен престъпник и просто гледах от градината какво става.

— Знаехте ли, през цялото време, че е той?

Тримата — мис Марпъл, Гуенда и Джайлс — седяха на терасата на хотел „Империал“ в Торки.

Мис Марпъл беше предложила да сменят обстановката и Джайлс се беше съгласил, че това решение ще е най-доброто за жена му. Инспектор Праймър не възрази и те веднага бяха заминали за Торки.

— Е, той не беше извън подозрение, скъпа — отвърна мис Марпъл на Гуенда. — Макар че за жалост нямаше никакви доказателства, които да подкрепят съмненията. Бяха именно съмнения, нищо повече.

— Но аз дори не се усъмних! — каза Джайлс и я изгледа с любопитство.

— О, скъпи Джайлс, мисли! Той е бил на местопрестъплението.

— На местопрестъплението?

— Но разбира се. Когато Келвин Халидей е отишъл при него през онази нощ, той тъкмо се е бил върнал от болницата. А болницата, както ни казаха няколко души, по онова време се е помещавала в съседната постройка до „Хилсайд“ или „Света Катерина“, както се е наричала тогава къщата. Това означава, че в съответния момент е бил на съответното място. И после, остават множество по-дребни, но съществени факти. Хелън Халидей е казала на Ричард Ърскин, че отива да се омъжи за Уолтър Фейн, защото не се чувства щастлива у дома. Тоест, не е била щастлива, когато е живяла с брат си. И все пак всички твърдят, че той се е грижел добре за нея. Защо тогава не е била щастлива? Мистър Афлик ви каза, че я е съжалявал. Според мен, той е имал пълно право да каже това. Наистина я е съжалявал. Защо е трябвало да се среща с него по този потаен начин? Тя не е била безумно влюбена в него. Тогава защо? Дали защото не е можела да се среща с млади хора както всички останали? Брат й е бил строг и старомоден.

Гуенда потрепери.

— Но той беше луд — каза тя. — Напълно луд.

— Да — съгласи се мис Марпъл. — Не е бил нормален. Обожавал е доведената си сестра и постепенно чувствата му са станали патологични, егоистични. Смятал е, че я притежава. Това се случва по-често, отколкото си мислите. Бащи, който не желаят дъщерите им да се омъжват… дори да се срещат с млади мъже. Помислих си за това, когато чух за мрежата на тенискорта.

— Мрежата на тенис-корта?

— Да, това ми се строи много съществено. Помислете си само — младата Хелън завършва училище и се прибира у дома, пълна с копнеж да прави всичко, което младите момичета искат от живота, да се среща с приятели, с момчета, да флиртува с тях…

— Луда за секс?

— Не — каза мис Марпъл натъртено. — Това именно е най-ужасното нещо в това престъпление. Доктор Кенеди не я е убил само физически. Ако се замислите, ще си спомните, че луда по мъжете или… каква дума използва ти, скъпа? Нимфоманка, тя е единствено според доктор Кенеди. Според мен тя е била напълно нормално младо момиче, което е искало да се забавлява, да се весели, да флиртува по малко, накрая да се омъжи за този, когото си избере — нищо повече от това. И вижте какво е направил брат й. Най-напред той силно е ограничавал свободата й. После, когато тя е поискала да играе тенис с приятели — най-нормално и естествено желание — той привидно се е съгласил, а после тайно е нарязал мрежата — доста многозначителен факт. След това, тъй като тя е можела да играе тенис другаде или да ходи на танци, той се е възползвал от порязания й крак и го е инфектирал така, че да не зарасне с месеци. Да… мисля, че е направил и това… Всъщност, сигурна съм.

Но Хелън не е разбирала всичко това, според мен. Тя е виждала, че брат и я обича и се грижи за нея и не е можела да си обясни защо не се чувства добре и спокойна у дома при него. Няма съмнение, че се е чувствала зле. Затова и е отишла в Индия при Уолтър Фейн — за да се махне. Да се махне от какво? Не е знаела. Била е твърде млада и неопитна, за да се досети. Така че е тръгнала за Индия, на кораба е срещнала Ричард Ърскин и се е влюбила в него. Там тя също се е държала не като луда за секс жена, а като напълно почтено момиче. Не го е подтиквала да напусне съпругата си. Даже е настоявала да не го прави. Когато е видяла Уолтър Фейн, тя е разбрала, че не може да се омъжи за него и понеже не е знаела какво друго да направи, е телеграфирала на брат си да й изпрати пари за връщане.

По време на пътуването тя е срещнала баща ти и се е появила нова възможност за спасение, този път придружена от перспективата за щастие.

Тя не се е омъжила за баща ти тласкана от нечестни мотиви. Той е трябвало да преживее смъртта на любимата си жена, тя да се съвземе от невъзможната любовна връзка. Двамата са могли да си помогнат. Според мен, фактът, че са се оженили веднага, още в Лондон, а не са чакали докато дойдат в Дилмут, за да уведомят доктор Кенеди, говори много. Вероятно някакъв инстинкт й е подсказал, че е по-умно да постъпят така, а не да се женят в Дилмут, което би било нормалното в случая. Все още си мисля, че не е знаела за какво точно става дума, но е била обезпокоена и е сметнала, че ще е по-безопасно, ако постави брат си пред свършен факт.

Келвин Халидей се е държал много приятелски с Кенеди и го е харесвал. Кенеди, от своя страна, е направил всичко възможно, за да изглежда доволен от брака им. Семейството е наело къщата.

И сега стигаме до много важния факт — предположението, че Келвин е бил упояван от жена си. Има само две възможни обяснения на това… защото само двама души биха имали възможност да го направят. Хелън Халидей би могла тайно да му слага опиати, но, ако го е правила, защо? Втората възможност е самият доктор Кенеди. Той е давал консултации на Келвин и Келвин е имал доверие в качествата му на лекар, така че за доктора е било съвсем лесно да убеди пациента си, че жена му го упоява.

— Но дали има наркотик, който би могъл да предизвика у него халюцинацията, че е удушил жена си? — попита Джайлс. — Искам да кажа, нима има вещество с точно такъв ефект?

— Скъпи Джайлс, ти отново попадна в капана, а именно, да вземаш за чиста монета това, което ти се казва. Единствено доктор Кенеди твърди, че Келвин Халидей е имал подобни халюцинации. В дневника си той не споменава такова нещо. Да, наистина е имал халюцинации, но не казва точно какви. Може би, докторът му е говорил за мъже, убили жените си, след като са преживели симптоми, подобни на неговите.

— Доктор Кенеди наистина е бил зловещ — каза Гуенда.

— Според мен — добави мис Марпъл, — по онова време той наистина е бил преминал границата между нормалното състояние и лудостта. И Хелън, горкото момиче, е започнало да го разбира. Думите, които Лили я е чула да казва, вероятно са били отправени именно към брат й. Че винаги се е страхувала от него. Това е много съществено. И така, Хелън е решила да напусне Дилмут и е убедила мъжа си да купят къщата в Норфолк и да не казват на никого. Тази потайност ме накара да се замисля. Тя очевидно се е страхувала да не научи някой конкретен човек и всичко това не се вместваше във версиите за Уолтър Фейн и Джеки Афлик, да не говорим за Ричард Ърскин. Не, това ме насочи някъде много по-близо до нея.

Най-накрая, Келвин Халидей, който без съмнение се е дразнел от тази потайност и я е смятал за ненужна, е казал на доктора и по този начин е предрешил както съдбата на жена си, така и своята собствена. Защото Кенеди не е смятал да остави сестра си да живее щастливо със съпруга си. Може би първоначалната му идея е била да го унищожи с наркотици, но след като е научил, че се канят да заминат, е решил да действа по-иначе. От болницата той се е вмъкнал в градината на къщата, носейки със себе си чифт гумени ръкавици. Намерил е Хелън в антрето и я е удушил. Никой не го е видял, защото не е имало кой да го види или поне така е смятал той, и, разкъсван от любов и лудост, е произнесъл трагичните думи, толкова уместни за случая. — Мис Марпъл въздъхна и цъкна с език.

— Бях глупава… много глупава. Всички бяхме глупави. Трябваше да забележим веднага. Тази реплика от „Дукесата на Малфи“ беше ключ към всичко. В пиесата ги произнася един човек, който убива сестра си, за да й отмъсти задето се е омъжила за любимия си. Да… бяхме глупави.

— И след това? — попита Джайлс.

— След това той е довел докрай целия си сатанински план. Качва трупа горе. Слага дрехите в куфара. Хвърля в кошчето бележката, която трябва да убеди Келвин.

— Но нима — попита Гуенда — за него не е било по-добре баща ми наистина да бъде обвинен в убийство?

Мис Марпъл поклати глава.

— О, не. Не би могъл да рискува с това. Той е хитър шотландец, знаете, и е изпитвал страхопочитание към полицията. А полицията не може лесно да повярва, че някой е убиец. Преди това щяха да се задават неудобни въпроси, да се сравняват показания и всичко останало. Не, неговият план е по-сигурен и по-хитър. Трябвало е само да убеди Халидей, най-напред че е убил жена си, а после, че е луд. Накарал го е да отиде в санаториума, но ми се струва, че не е искал той напълно да повярва, че страда от някаква психоза. Баща ти, Гуени, е приел тази версия главно заради теб, струва ми се. Продължил е да вярва, че е убил Хелън. Той е умрял, убеден в това.

— Ужасно! — каза Гуенда. — Ужасно, ужасно, ужасно!

— Да — съгласи се мис Марпъл, — едва ли има друга дума… И си мисля, Гуенда, че заради това този детски спомен се е запечатал толкова дълбоко в паметта ти. Онази нощ злото просто е било във въздуха…

— Ами писмата? — попита Джайлс. — Писмата на Хелън? Почеркът е нейният, не са фалшиви.

— Но разбира се, че са фалшиви! Той е искал да ви спре, да не разследвате повече. Изглежда е можел да имитира почерка на сестра си доста точно, но е знаел, че с това няма как да заблуди експерт. Така че образецът на нейния почерк, който ти даде, чисто и просто е написал сам. И двата почерка са напълно еднакви.

— Боже! — възкликна Джайлс. — И през ум не ми беше минало.

— Така е — каза мис Марпъл — защото вярваш на думите. Наистина е много опасно да се доверяваш на хората. Аз не съм го правила от години.

— Ами брендито?

— Направил го е в деня, когато дойде с писмото на Хелън и разговаря с мен в градината. Докато мисиз Кокър излезе, за да ми каже, че е дошъл, той е останал сам във всекидневната. Отнело му е само миг.

— Боже мили! — каза Джайлс. — И в полицейския участък след убийството на Лили Кимбъл, ме караше да дам на Гуенда бренди. А как е успял да се срещне с нея по-рано?

— Много просто. В истинското си писмо до нея, той й е предложил да се срещнат в Удли Кемп и да вземе влака, който тръгва от Дилмут в два и пет. Той я е причакал на пътеката и я е удушил, след това просто е сменил писмото у нея (тя е трябвало да го носи, заради напътствията за мястото на срещата) с друго, след което се е прибрал вкъщи, за да разиграе малкия си театър пред вас.

— А Лили наистина ли е била опасна за него? В писмото й нямаше нищо застрашително. По-скоро, тя се съмняваше в Афлик.

— Може и да е била. Защото чужденката Леони — единствената истинска опасност за Кенеди — е разговаряла с нея. Тя го е видяла през прозореца на детската стая как копае в градината. На сутринта той е разговарял с нея, казал й е направо, че майор Халидей е убил жена си, че е полудял и че той, Кенеди, иска да прикрие престъплението заради детето. Обяснил й е, че ако иска, може да отиде в полицията, но там ще си има проблеми и така нататък. Леони се е уплашила от полицията. Тя те е обожавала и е вярвала, че докторът знае какво прави. Кенеди й е дал добра сума пари и я е изпратил обратно в Швейцария. Но преди да си тръгне, тя е намекнала на Лили, че баща ти е убил жена си и че е видяла как някой заравя трупа. Навремето това е съвпадало със собствените мисли на Лили. Била е сигурна, че Леони е видяла в градината Келвин Халидей.

— Но Кенеди не е знаел това, разбира се — каза Гуенда.

— Не го е знаел. Само че в писмото на Лили пишеше, че Леони е видяла някой през прозореца и се споменаваше колата навън. Всъщност това е уплашило доктора. Решил е, че Лили има предвид него.

— Колата? На Джеки Афлик?

— Още една заблуда. Лили си е спомнила, че отпред е била паркирана кола като тази на Джеки Афлик. Въображението й вече е било обхванато от идеята за тайнствения мъж, който посещава мисиз Халидей. Но когато болницата е била в съседната сграда, без съмнение на улицата са паркирали много други коли. Трябва да си спомните, че тази на доктора също е била паркирана пред болницата — вероятно той е решил, че Лили има предвид нея. Прилагателното „лъскава“ за него не е означавало нищо определено.

— Разбирам — каза Джайлс. — За една гузна съвест писмото на Лили би било истински шантаж. Но откъде знаете всичко това за Леони?

Мис Марпъл присви устни и каза:

— Той рухна. Веднага щом хората оставени от инспектор Праймър се втурнаха и го задържаха, той започна да повтаря всичко отново и отново. Леони изглежда е умряла много скоро след като се е върнала в Швейцария. Превишена доза приспивателни или нещо такова… О, той не е рискувал с нищо.

— Затова опита да ме отрови с брендито.

— Вие с Джайлс бяхте много опасни за него. За щастие ти не си му казала, че си спомняш сцената в антрето. Той не знаеше, че е имало очевидец.

— Той ли се е обадил на Уолтър Фейн и на Джеки Афлик?

— Да. Ако евентуално беше последвало разследване за това, кой може да е сложил отровата в брендито, те двамата щяха да бъдат заподозрени най-напред. Освен това, ако Афлик беше дошъл с колата си, това би могло да го свърже с убийството на Лили Кимбъл. Фейн по всяка вероятност щеше да си осигури алиби.

— А как се държеше с мен — каза Гуенда. — „Малката Гуени“!

— Налагало се е да играе ролята си. Представи си какво е означавало всичко това за него. След осемнадесет години идвате ти и Джайлс, започвате да задавате въпроси и да се ровите в миналото, да безпокоите смъртта, която му се е струвала погребана, но всъщност е била само стаена… Едно забравено убийство… а това, което направихте беше много опасно, мили мои. Наистина бях много разтревожена.

— Горката мисиз Кокър — каза Гуенда. — Едва се отърва. Радвам се, че ще се оправи. Мислиш ли, че след всичко това ще се върне при нас, Джайлс?

— Ще се върне, ако има детска стая — отговори Джайлс мрачно. Гуенда се изчерви, а мис Марпъл се усмихна и погледна към залива.

— Колко странно се случи всичко — каза Гуенда. — Да бъда с тези гумени ръкавици, той да влезе в антрето и да каже точно тези думи, които звучаха като другите… „лице“… и после „заслепени очи“…

Тя потрепери.

— Покрий лицето й… очите ми са заслепени… тя умря тъй млада… Можеше да съм аз, ако мис Марпъл не беше там.

Тя замълча за момент и каза тихо:

— Горката Хелън… Горката Хелън, умряла толкова млада… Знаеш ли, Джайлс, тя вече не е там… в къщата… не е в антрето. Почувствах го вчера, преди да тръгнем. Сега е само къщата. И тази къща ни обича. Можем да се върнем, ако искаме…