Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Корморан Страйк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cuckoo’s Calling, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране
NMereva (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Робърт Галбрейт

Заглавие: Зовът на кукувицата

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 03.02.2014

Редактор: Татяна Джокова

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Татяна Джокова

ISBN: 978-619-150-299-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7499

История

  1. — Добавяне

6

Робин изчака десет минути, за да е сигурна, че Страйк няма да се върне, преди да пристъпи към няколко приятни обаждания от мобилния си телефон. Новината за годежа бе приета от приятелките й или с развълнувано пискане, или със завистливи коментари, като и двете реакции доставиха на Робин еднакво удоволствие. По обед се награди с един час почивка, купи си три сватбени списания и пакет бисквити, за да възстанови взетите (с което изпразни касичката за дребни разходи — метална кутийка за сладки с етикет на нея, и добави от себе си още четирийсет и два пенса), после се върна в празния офис, където прекара четирийсет щастливи минути в разглеждане на сватбени рокли и букети, цялата вибрирайки от вълнение.

Щом едночасовата обедна почивка, която сама си беше определила, свърши, Робин изми чашите и подноса на господин Крауди и му ги върна заедно с бисквитите. Като видя как се стреми да я задържи с разговор и как очите му разсеяно се местят от устата към гърдите й, тя реши да го избягва до края на седмицата.

А Страйк все не се връщаше. От нямане какво друго да върши, Робин подреди чекмеджетата на бюрото си, като изхвърли натрупаните от предшественичките си боклуци: две блокчета напрашен млечен шоколад, износена пила за нокти и безброй листчета с анонимни телефонни номера и други драскулки. Имаше кутия със старомодни метални кламери, каквито не беше виждала до този момент, и голям брой малки празни сини тетрадки, които, макар и немаркирани, навяваха бюрократизъм. Робин, вряла и кипяла в канцеларската работа, имаше чувството, че са задигнати от някое учреждение.

Служебният телефон звъня няколко пъти. Новият й шеф явно беше човек с много имена. Един мъж попита за „Оги“, друг — за „Маймунека“, а един сух насечен глас помоли „господин Страйк“ да върне обаждането на господин Питър Гилеспи при първа възможност. Във всеки от случаите Робин звънеше на мобилния телефон на Страйк, но неизменно попадаше на гласова поща. Ето защо остави устни съобщения, записа името и номера на всеки обадил се на залепващи се листчета, отнесе ги в кабинета на Страйк и ги подреди грижливо върху бюрото му.

Пневматичната бормашина не спираше да бръмчи отвън. Някъде към два часа, когато обитателят на горния апартамент стана по-активен, таванът започна да скърца; ако не беше този шум, би изглеждало все едно че Робин е сама в цялата сграда. Постепенно самотата, комбинирана с чувството на възторг, който заплашваше да пръсне гърдите й всеки път, щом погледът й попаднеше върху пръстена на лявата ръка, й даде смелост. Тя се зае да почиства и подрежда малкото помещение, което бе под неин временен контрол.

Въпреки общата запуснатост и зацапаните повърхности Робин скоро откри стройна организационна структура, която й се понрави, тъй като по природа беше прибран и подреден човек. Кафявите картонени папки (странно старомодни в тези дни на яркоцветна пластмаса), строени на рафтовете зад бюрото й, бяха наредени по дати, всяка с изписан на ръка сериен номер на гръбчето. Отвори една и видя, че металните кламери бяха използвани, за да прикачат отделни листове хартия към всяко досие. Много от материалите вътре бяха изписани с труден за разчитане почерк. Може би така се работи в полицията; нищо чудно самият Страйк да е бивш полицай.

Робин откри купчето от розови закани за смърт, споменати от Страйк, в средното чекмедже на кантонерката, до няколко листа с договори за конфиденциалност. Взе един от тях и го прочете: прост формуляр, изискващ от подписалия се в извънработно време да се въздържа от обсъждане на имената и информацията, с които се е запознал при изпълняването на задълженията си. Робин поразмишлява за миг, след което внимателно сложи подписа си и датата на един от формулярите, занесе го в кабинета на Страйк и го сложи на бюрото му, така че той да добави своето име на реда с точките. Поемането на този едностранен обет за пазене на тайна й върна донякъде чувството за вълшебство и за романтика, които си представяше, че ще открие зад стъклената врата с надпис, преди Страйк да я отвори със замах и за малко да я пребие по стълбите.

Чак когато постави формуляра върху бюрото на Страйк, забеляза пътната чанта, завряна в ъгъла зад металния шкаф. През отворения цип се показваха мръсната му риза, будилник и несесер с тоалетни принадлежности. Робин затвори вратата между вътрешния кабинет и приемната, сякаш неволно бе станала свидетел на нещо конфузно и лично. Събра наум фактите: тъмнокосата красавица, изхвърчала от сградата сутринта, разните наранявания по Страйк и онова, което в ретроспекция изглеждаше като закъсняло, но решително втурване след жената. В новото си радостно състояние на прясно сгодена Робин бе склонна от дъното на душата си да съчувства на всеки с не тъй успешен любовен живот като нейния, но пък тази жалост засилваше невероятното удоволствие при мисълта за нейния личен рай.

В пет часа, след продължителното отсъствие на временния си шеф, Робин реши, че е свободна да си върви у дома. Тананикаше си, докато попълваше картата за работното си време, и премина към истинска песен, докато закопчаваше тренчкота си; после заключи външната врата на офиса, пъхна обратно резервния ключ през процепа за пощенската кутия и пое с удвоена предпазливост надолу по металните стълби към Матю и към дома.