Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (93)

На разходка по малките улички на Рим

Обикаляме Рим с младежа с жълто-оранжевата туника, който току-що е слязъл от кораба. Поглеждайки тайно документите, които подписа, открихме, че се казва Авъл Кокцей Хилар. След доставянето на стоката и обичайните формалности, преди да се върне в Окрикулум, ще трябва да изпълни поръчка на сестра си. Обяснимо е, че пътуващият за Рим получава почти винаги някакви поръчки от приятели или роднини за покупката на нещо, което трудно може да се намери в провинцията. В Рим има всичко…

Хилар трябва да купи подправки и парфюм. Тръгва по улиците, за да ги търси. Започва с taberna unguentaria, тоест магазин за парфюми.

Един пазач на входа на horrea му е посочил квартал в Рим, където ще има богат избор и изгодни цени.

Хилар, както всички, които не са оттук, върви по главните улици, за да не се загуби в лабиринта от непознати сокаци. Впечатлен е от броя на минувачите, които среща. В Окрикулум такава блъсканица има само в празнични дни. А тук е така всеки ден. Има толкова много хора, че младежът губи повече време, за да избегне да се сблъска с някого, отколкото да разглежда Рим… По главната улица вече има такава навалица, че не може да види настилката от плочи. Хиляди са лицата, които среща — преди всичко роби, но и добре облечени адвокати, отправили се към форума с опашка от клиенти, жени на обиколка за покупки заедно със съпрузите си или придружавани от слуги.

Тази улична тълпа е на „два етажа“, като сграда. На партера са обикновените хора, на първия етаж — тези от VIP-а, излегнали се на носилки. Много са и се движат в двете посоки. Сякаш са гондоли по Канале Гранде. Когато две носилки се срещнат, лежащите на тях си хвърлят поглед отдалече, а в момента на разминаването често не си обръщат внимание. Някои дори спускат перденцето. Явен белег на превъзходство…

Хилар е принуден да се дръпне встрани, за да даде път на някаква носилка. Пред нея върви роб и изпълнява ролята на „ледоразбивач“ в тълпата — блъска всеки, който не се отмества. За да не го съборят младежът се качва на тротоара под колонадите и се опитва да види кой е в носилката. Там лежи матрона с двойна брадичка, облечена в скъпи дрехи и с отегчен поглед. Минава покрай него, както днес минава билборд покрай човека, застанал на прозореца на влака.

Колонадите, под които е застанал Хилар, представляват редици от колони или пиластри, покрити със светла боя и червена лента в ниската част. Тя е същата като тази, която минава и в основата на всички сгради… Ненужно е да казваме колко са мръсни колоните. Има следи от ръце, олющвания, през които се виждат тухлите, както и графити. Погледът му пада върху следния надпис: „Влюбените като пчелите прекарват сладък като мед живот“. Усмихва се, трудно е да се възприеме толкова нежна фраза на такова хаотично място. Обляга се на колоната и решава да спре, за да посъзерцава човешката река, която тече по улицата.