Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (87)

Проблеми с катаракта? Ето разрешението

До него има друга двойка — жена със съпруга си. Тя има сложна фризура от плитки, усукани зад главата и захванати с голяма игла от кост, поставена хоризонтално като резе. Погледът на мъжа е вперен в тавана — той дъвче нещо специално, направено от плодчета на хвойна и тученица (стайно растение, днес използвано и за салата). Заради свежия и силен аромат на хвойната тази дъвка на Античността се използва срещу алитоза^[1]. Тя е предшественикът на балсамовите бонбони, които ги дават по рекламите, онези, които са толкова силни, че имате чувството, че ви секва дъхът, когато ги лапнете…

Но истинският проблем е на жена му, която не вижда с едното си око. За нищо не са послужили колириите — капките за очи, предписани през последните месеци. И сега стиска един колирий в ръката си. Римските капки не са „течни“ като нашите. Те имат формата на бастунче и се правят от втвърдени пастообразни смески, които после трябва да бъдат разтворени, за предпочитане в майчино мляко. Сред съставките има една любопитна — castoreum, с успокояващ ефект, получен от гениталната секреция на европейския бобър. Вие бихте ли си го сложили в окото? Вероятно не. В тази епоха обаче е смятан за панацея!

Върху тези бастунчета колирий лекарят често поставял своя печат, за да си направи малко реклама, но главно за да избегне фалшификациите (още тогава, представете си, съществували фалшиви лекарства).

Върху печата понякога могат да се прочетат, освен неговото име, и основните съставки, както и инструкции за употреба (истински предшественици на листовките на съвременните медикаменти).

Тази жена има катаракта и ще бъде оперирана в следващите дни. Римските лекари умеят да извършват подобни деликатни хирургически операции на очите.

Пациентката ще бъде сложена да седне срещу светлината, в положение по-ниско от това на лекаря, а един помощник зад гърба й ще й обездвижи главата. После лекарят изключително внимателно ще пъхне игла между роговицата и хороидеята^[2] и с бавно движение ще премахне пердето. Да, усещам вашето смущение и няма да продължавам…

А и от една стая долитат странни звуци. Приличат на стенания. После се усилват и се превръщат почти във викове. Накрая се чува дълъг сподавен стон, в който се долавя облекчение. Някои роби от администрацията се споглеждат и се усмихват. Лекуваният пациент има категорично „специален“ проблем. Това е жена, която страда от хистерия.

Малко известно е, но думата „хистерия“ идва от гръцкия термин hystera, който означава „матка“ (неслучайно днес при изследвания и операции на матката се говори за хистерография, хистеректомия, хистеросалпингография и т.н.)

Лекарите в Античността смятали всъщност, че хистерията поразява жените, които не могат да се освободят от сексуалната си енергия. Категориите, подложени на този риск, обхващали следователно вдовиците, старите моми и всички жени, лишени от редовен сексуален живот. Още от I в. сл.Хр. лечението се състояло в предизвикване на клиторен оргазъм. Жените се обръщали към лекаря, който ги довеждал до, както се наричало тогава, „пароксизъм“^[3] със собствените си ръце. Тази практика е достигнала почти до наши дни — в края на деветнайсети век все още е била разпространена.