Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (8)

Изпращането при подземните божества

Младата жена и старата акушерка се приближават до извора. Оглеждат се. Наоколо няма никого. С бързи движения акушерката развива парче платно, хваща цилиндричния контейнер и го хвърля високо над извора. Цилиндърът изчезва от погледа и след миг на очакване се чува как пада във водата. Двете жени се споглеждат и се усмихват…

Изворът на Анна Перенна продължава да бъде опорна точка на култа, свързан с плодовитостта, с благопожеланията, с празника на Нова година още дълго време, поне до III в. сл.Хр. После тази религиозна традиция постепенно се видоизменя и към IV-V в. е все повече „замърсявана“ от потайни практики с контейнери и проклятия, свързани с различни суеверия. Това деградиране се дължи на затварянето на извора (император Теодосий забранява езическите култове), но е и отражение на упадъка на ценностите в римското общество, вече близко до колапс.

Това не означава, че когато тук са празнували Нова година, хвърлянето на оловен цилиндър със статуетка не се е случвало. Ние в нашата история само изпреварихме малко времената. Било е възможно и дори вероятно.

Сега двете жени се отдалечават от извора. Тяхната „мисия“ е изпълнена. На дъното на централния басейн, между яйцата и шишарките, в една тъмна обвивка се съдържа искане за смърт. Мъжът, който трябва да бъде поразен, спокойно язди коня си, пътувайки по работа, без да подозира нищо.

Но за двете жени това е само въпрос на време. Те нямат съмнения. И тази нощ, възползвайки се от отсъствието на мъжа си, съпругата отново ще се срещне със своя любим.