Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Impero. Viaggio nell’Impero di Roma seguendo una moneta, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
danchog (2014 г.)

Издание:

Автор: Алберто Анджела

Заглавие: Imperium

Преводач: Юдит Филипова

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Историография

Националност: италианска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 20 януари 2014

Редактор: Росица Ташева

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Донка Дончева

ISBN: 978-619-150-257-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7025

История

  1. — Добавяне

Как да прелъстиш някого на пиршество

Сега монетата е минала в ръцете на този военен, красавец с пронизващ поглед, който се е излегнал на леглото в триклиниума. Той е един от поканените на пиршеството, организирано от богат търговец на платове. От мястото, което е заел, личи, че не е от най-важните гости. Съществува определен йерархичен кодекс на местата „за излягане“. Домакинът, естествено, заема централното.

Между две блюда, между рецитация и танц разговорите са засегнали много теми — от обилната реколта до вестите, идващи от Изтока, от спомените от пътуванията в провинцията до странните местни обичаи. Младият военен любезно се е изказал, но повече мълчи, защото е съсредоточен върху друга „размяна на мнения“. Започнал е да флиртува със съпругата на домакина, която се е излегнала близо до него. Това е много рисковано, но точно затова го намира възбуждащо. А и господарката, много по-млада от dominus[1], изглежда, че се включва в играта. Тя е пищна, с проницателен поглед и червена коса, с красиви масури, които се спускат върху раменете й като виещи се клонки на лоза.

Младият военен, колкото и да изглежда странно, не се е заловил с нещо, което не е по силите му. Той само прилага на практика онова, което Овидий препоръчва в такива случаи. Истински сборник от правила за прелъстяване по време на пиршество…

И какво трябва да се прави? Вижте какво препоръчва големият поет, живял около сто години преди това, в своето Ars amatoria („Любовно изкуство“), произведение в три тома.

Когато седиш близо до нея, лесно „ще й кажеш тихо хиляди тайни неща, които ще чуе само тя, които ще са изречени единствено за нея“; или, продължава Овидий, добре е да й отправиш нежни ласкателства, така че „тя да разбере, че е твоя господарка“. И да я гледащ втренчено „в очите с твоите… влюбени очи“.

После поетът става по-дързък, като съветва, като начало, да се вземе купата, от която току-що е пила жената, и да се отпие от същото място, като се поставят устните точно там, където са се докосвали нейните. Това е един вид „задочна“ целувка…

Най-напред докосни онази чаша,

която тя със своите устни е докоснала,

и пий оттам, откъдето тя е пила.

Истинско преследване, първо с погледи и думи, после с целувки от разстояние, най-накрая с контакт пред всички, но контакт дискретен.

… и от всяка храна, която тя едва допира

с пръстите си, взимай си и ти,

докосвай тази храна заедно с нейната ръка.

А съпругът? Смущаващо е как Овидий препоръчва да бъде омайван. С ласкателства и лицемерие.

Постарай се после да се харесаш на съпруга й:

да ти стане приятел, може да ти помогне много.

На римските пиршества често се изтегля с жребий името на „царя на пира“ — той ще определя качеството на виното и броя на купите, които трябва да се изпият по време на вечерята. Овидий съветва, когато се случи да бъдете избран, да подадете скиптъра на домакина и да кимате одобрително на всичко, казано от него.

Ако по жребий трябва да пиеш пръв,

отстъпи му привилегията; короната,

която са ти поставили, на него предложи.

Равен или по-нисш от теб, какъвто и да е,

дай му първи да се обслужи; и когато говори,

потвърждавай думите му.

Но нима Овидий не изпитва чувство за вина? Да, заявява го открито, въпреки че според него лицемерието не може да се избегне.

Това е стар път и често е най-безопасният —

да предаваш някого и да му се представяш за приятел:

път отъпкан и сигурен, макар и път, покрит с вина…

Нашият военен прави точно това, дума по дума. Ръцете на двамата се докосват често, очите се срещат в дълги погледи, зениците се разширяват…

А после? Ето какво съветва Овидий:

След като се вдигнат масите и си тръгнете,

тълпата и мястото ще ти позволят

да стигнеш до нея. Върви сред гостите,

колкото можеш повече, допри се до нея

и докосни хълбока й с пръст, крака й

леко погали със своя крак.

На този етап всичко е ясно между двамата и според Овидий при първа възможност трябва да се говори с жената открито.

И най-сетне е време да й се говори.

Бягай надалече, недодялан свян!

Тогава започва „мръсната“ работа на прелъстителя. Според Овидий с ласкателства и измама ловецът ще получи своята плячка. Оръжията на прелъстяването са лъжливите обещания, а в това той (римлянин или съвременник) е много способен и безмилостен. Вижте:

Трябва да действаш като любовник: гласът ти

да показва, че сърцето ти плаче, направи всичко

да ти повярва: толкова малко е нужно;

няма жена, която да не е сигурна, че

предизвиква любов; грозна или хубава,

всяка жена си мисли, че е привлекателна

Обещавай много: обещанията привличат

към себе си жените; към обещанията

добави като свидетели боговете…

Помагат и сълзите: с плача

би могъл да размекнеш твърдия диамант.

Покажи й, че са мокри бузите ти,

ако успееш, а ако не можеш да заплачеш

(невинаги сълзата може да се появи навреме),

докосни очите си с намокрена ръка…

Добре, спираме дотук, ако искате други любовни съвети от Овидий за мъжете (а… и за жените!), можете да прочетете цялото произведение.

Нашият военен е успял да се отдели с младата съпруга на домакина, докато последният завежда гостите да видят прекрасните коне, които отглежда за надбягвания.

Не искаме да пречим на тяхната интимност. Но какво рискуват, ако бъдат заловени?

Бележки

[1] Господар (лат.). — Б.пр.