Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Impero. Viaggio nell’Impero di Roma seguendo una moneta, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Юдит Филипова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- danchog (2014 г.)
Издание:
Автор: Алберто Анджела
Заглавие: Imperium
Преводач: Юдит Филипова
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Историография
Националност: италианска
Печатница: „Симолини“
Излязла от печат: 20 януари 2014
Редактор: Росица Ташева
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Донка Дончева
ISBN: 978-619-150-257-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7025
История
- — Добавяне
Как да прелъстиш някого на пиршество
Сега монетата е минала в ръцете на този военен, красавец с пронизващ поглед, който се е излегнал на леглото в триклиниума. Той е един от поканените на пиршеството, организирано от богат търговец на платове. От мястото, което е заел, личи, че не е от най-важните гости. Съществува определен йерархичен кодекс на местата „за излягане“. Домакинът, естествено, заема централното.
Между две блюда, между рецитация и танц разговорите са засегнали много теми — от обилната реколта до вестите, идващи от Изтока, от спомените от пътуванията в провинцията до странните местни обичаи. Младият военен любезно се е изказал, но повече мълчи, защото е съсредоточен върху друга „размяна на мнения“. Започнал е да флиртува със съпругата на домакина, която се е излегнала близо до него. Това е много рисковано, но точно затова го намира възбуждащо. А и господарката, много по-млада от dominus[1], изглежда, че се включва в играта. Тя е пищна, с проницателен поглед и червена коса, с красиви масури, които се спускат върху раменете й като виещи се клонки на лоза.
Младият военен, колкото и да изглежда странно, не се е заловил с нещо, което не е по силите му. Той само прилага на практика онова, което Овидий препоръчва в такива случаи. Истински сборник от правила за прелъстяване по време на пиршество…
И какво трябва да се прави? Вижте какво препоръчва големият поет, живял около сто години преди това, в своето Ars amatoria („Любовно изкуство“), произведение в три тома.
Когато седиш близо до нея, лесно „ще й кажеш тихо хиляди тайни неща, които ще чуе само тя, които ще са изречени единствено за нея“; или, продължава Овидий, добре е да й отправиш нежни ласкателства, така че „тя да разбере, че е твоя господарка“. И да я гледащ втренчено „в очите с твоите… влюбени очи“.
После поетът става по-дързък, като съветва, като начало, да се вземе купата, от която току-що е пила жената, и да се отпие от същото място, като се поставят устните точно там, където са се докосвали нейните. Това е един вид „задочна“ целувка…
Най-напред докосни онази чаша,
която тя със своите устни е докоснала,
и пий оттам, откъдето тя е пила.
Истинско преследване, първо с погледи и думи, после с целувки от разстояние, най-накрая с контакт пред всички, но контакт дискретен.
… и от всяка храна, която тя едва допира
с пръстите си, взимай си и ти,
докосвай тази храна заедно с нейната ръка.
А съпругът? Смущаващо е как Овидий препоръчва да бъде омайван. С ласкателства и лицемерие.
Постарай се после да се харесаш на съпруга й:
да ти стане приятел, може да ти помогне много.
На римските пиршества често се изтегля с жребий името на „царя на пира“ — той ще определя качеството на виното и броя на купите, които трябва да се изпият по време на вечерята. Овидий съветва, когато се случи да бъдете избран, да подадете скиптъра на домакина и да кимате одобрително на всичко, казано от него.
Ако по жребий трябва да пиеш пръв,
отстъпи му привилегията; короната,
която са ти поставили, на него предложи.
Равен или по-нисш от теб, какъвто и да е,
дай му първи да се обслужи; и когато говори,
потвърждавай думите му.
Но нима Овидий не изпитва чувство за вина? Да, заявява го открито, въпреки че според него лицемерието не може да се избегне.
Това е стар път и често е най-безопасният —
да предаваш някого и да му се представяш за приятел:
път отъпкан и сигурен, макар и път, покрит с вина…
Нашият военен прави точно това, дума по дума. Ръцете на двамата се докосват често, очите се срещат в дълги погледи, зениците се разширяват…
А после? Ето какво съветва Овидий:
След като се вдигнат масите и си тръгнете,
тълпата и мястото ще ти позволят
да стигнеш до нея. Върви сред гостите,
колкото можеш повече, допри се до нея
и докосни хълбока й с пръст, крака й
леко погали със своя крак.
На този етап всичко е ясно между двамата и според Овидий при първа възможност трябва да се говори с жената открито.
И най-сетне е време да й се говори.
Бягай надалече, недодялан свян!
Тогава започва „мръсната“ работа на прелъстителя. Според Овидий с ласкателства и измама ловецът ще получи своята плячка. Оръжията на прелъстяването са лъжливите обещания, а в това той (римлянин или съвременник) е много способен и безмилостен. Вижте:
Трябва да действаш като любовник: гласът ти
да показва, че сърцето ти плаче, направи всичко
да ти повярва: толкова малко е нужно;
няма жена, която да не е сигурна, че
предизвиква любов; грозна или хубава,
всяка жена си мисли, че е привлекателна
…
Обещавай много: обещанията привличат
към себе си жените; към обещанията
добави като свидетели боговете…
…
Помагат и сълзите: с плача
би могъл да размекнеш твърдия диамант.
Покажи й, че са мокри бузите ти,
ако успееш, а ако не можеш да заплачеш
(невинаги сълзата може да се появи навреме),
докосни очите си с намокрена ръка…
Добре, спираме дотук, ако искате други любовни съвети от Овидий за мъжете (а… и за жените!), можете да прочетете цялото произведение.
Нашият военен е успял да се отдели с младата съпруга на домакина, докато последният завежда гостите да видят прекрасните коне, които отглежда за надбягвания.
Не искаме да пречим на тяхната интимност. Но какво рискуват, ако бъдат заловени?