Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (75)

Реджо Емилия — вицовете на римляните

Изминали са няколко дни. Сестерцията, депозирана от девойката за заплащането на странноприемницата, в която е спала, е стигнала чак дотук, в Региум Лепиди, съвременното Реджо в областта Емилия, на около 50 километра разстояние. Донесъл я е друг минаващ през странноприемницата клиент, който сега се намира с приятеля си пред една popina.

Двамата мъже се настаняват на масата след дълго ходене, което ги е довело сред полята, в околностите на Реджо. Известно време не говорят, само се наслаждават на почивката, седнали на обикновени дървени табуретки, под сянката на голям чинар и на лекия ветрец, който милва лицата им.

После единият, явно ожаднял, се обръща към кръчмаря:

— Две червени със съвсем малко вода. Ей, да не ги разводниш!

Както сме имали вече възможност да кажем, виното в империята е с толкова високи градуси, че е нормално да се добавя вода. Но почти навсякъде и поколения наред кръчмарите разреждат обилно „нектара на боговете“, за да спечелят повече.

На едно място обаче, недалеч оттук, се случва обратното. Ако слушаме Марциал, точно в Равена. Градът разполагал с толкова малко питейна вода, че струвала колкото виното! Както един от двамата веднага си спомня: „В Равена хитър кръчмар ми изигра хубава шега — аз му поисках разредено, а той ми го даде чисто!“, и избухва в смях.

Другият потвърждава: „Да, водата там е толкова скъпа, че бих предпочел цистерна с вода, отколкото лозе. Щях да я продавам на по-добра цена!“.

Това са обикновени хапливи реплики, казани на латински със силен местен акцент. Марциал ги е написал в своите „Епиграми“ (III, 56–57). Всъщност поетът е прекарал известно време по тези места.

Желанието да се посмееш и да се насладиш на живота след ден на тежък труд е обичайна практика по тези земи. И няма да се промени с вековете. Да изпиеш някоя хубава напитка с приятелите, придружавайки чашите вино с вицове, е повече от обичайно…

Но какви забавни историйки са се въртели в Античността? Какво е било чувството за хумор? Променило ли се е? Съществували ли са и в онази епоха вицове за полицаи? Отговорът е „да“!

Знаем някои анекдоти от римската епоха благодарение на Philogelos (Филогел означава приятел на смеха). Става въпрос за хумористичен сборник с 265 „вица“, написани на гръцки, създаден вероятно около V в. сл.Хр.

В него, както в съвременна такава книга, хумористичните историйки са групирани по категории — от жителите на някои градове, смятани за „немного будни“ (Кума, Сидон, Абдера и т.н.), до някои персонажи с големи дефекти в характера, проявявани в ежедневието — грубиянина, скъперника, подлеца, веселяка с хапливите реплики, завистника, човека с лошия дъх и т.н.

Но има една фигура, която е главният герой в почти половината от анекдотите. Това е умникът — начетен, но много разсеян педант (напомня малко персонажа на Фурио, съпруга на Магда, майсторски обезсмъртен от Карло Вердоне^[1] във филма „Бяло, червено и зелено“). В римската епоха анекдотите за този персонаж жънат същия успех като нашите вицове за полицаите.

Необходимо е да се направи едно уточнение — чувството за хумор не е като камъка, променя се с времето. За да предизвика смях, вицът трябва да е свеж като плод, да е свързан с историческия момент, иначе престава да се харесва. Сигурно сте забелязали, че анекдотите на нашите баби и дядовци трудно ни карат да се засмеем. Затова е учудващо, че някои от смешките от Античността са запазили своята жизненост въпреки отминалите векове…

Представете си, че сте седнали в онази popina и че слушате някои от тях.

Бръснар казва на клиента си: „Как да ти подстрижа косата?“.

Клиентът: „Мълчаливо!“.

Някой си отива на лекар и казва: „Докторе, когато се събудя, ми се вие много силно свят в продължение на половин час, после ми минава и всичко ми е наред. Какво ще ме посъветваш?“.

Лекарят: „Да се събуждаш половин час по-късно!“.

Един умник сънувал, че докато върви, настъпва пирон, и като се събудил, си бинтовал крака. Негов приятел, след като го попитал защо се е бинтовал, му казал: „Ех и ти, защо не си обуваш обувките, когато спиш?“.

От двама близнаци единият умира. Един умник среща оживелия и го пита: „Но кой е умрял, ти или брат ти?“.

Един от Абдера (в Гърция, чиито жители често били прицел на подигравки), виждайки да минава евнух в компания на жена, попитал приятел дали тя е съпругата му. Когато другият му отговорил, че евнух не може да има съпруга, той възкликнал: „Значи, трябва да е дъщеря му!“.

Един умник среща приятел и го заговаря: „Бяха ми казали, че си умрял!“. Приятелят отвръща: „Но виждаш, че съм си жив!“. Тогава всезнайкото: „Обаче на този, който ми го каза, имам много повече доверие!“.

По време на пътуване по море се разразява ужасна буря. Един умник вижда робите си, облени в сълзи, и извиква: „Не плачете, в моето завещание ви освобождавам всичките!“.

Приятел казва на един умник, който заминава: „Би ли могъл, ако обичаш, да ми купиш двама роби на по петнайсет години?“. Другият отговорил: „Добре, ако не намеря такива, ще ти купя един на трийсет…“.

Някакъв мъж пита умника: „Ще ми услужиш ли с една туника до полето?“. Другият: „Съжалявам, имам само до глезена, не до полето!“.

Каламбур за алчните…

Един скъперник, като пишел собственото си завещание, назовал за единствен наследник… самия себе си.

… за мързеливите

Двама мързеливци спели заедно в едно и също легло. През нощта влязъл крадец в къщата, издърпал завивката им и я откраднал. Единият забелязал и извикал на другия: „Стани и догони онзи, че ни отмъкна завивката!“. А другият: „Остави, ще го хванем после, когато дойде да ни вземе дюшека…“.

… за страхливите

Попитали страхливеца кои кораби са по-сигурни за пътуване, дали военните, или транспортните. „Тези, които са изтеглени на сушата!“, бил отговорът.

… за лошия дъх

Мъж с лош дъх среща лекар и му казва: „Докторе, погледни ми гърлото, страх ме е, че мъжецът ми е слязъл надолу“. Отворил устата си, а лекарят извикал: „Не ти е слязъл мъжецът, качил ти се е задникът!“.

… за жителите на Сидон (град на ливанския бряг, прицел на насмешки)

В училище в Сидон ученик пита учител: „Амфората от пет литра каква вместимост има?“. Учителят: „Имаш предвид пълна с вино или с олио?“.

… за жителите на Кума, днес част от Поцуоли

Жител на Кума, яхнал магаре, минавал близо до овощна градина. Като видял, че над пътя е надвиснал клон на смокиня, отрупан със зрели плодове, той го сграбчил, като стъпил върху магарето. Но то се измъкнало и го оставил да виси на дървото. Пазачът на градината го попитал какво прави увиснал там горе. Жителят на Кума отговорил: „Паднах от магарето!“.

Жител на Кума, веднага след като починал баща му в Александрия, дал тялото му да го балсамират. Минало доста време и тъй като още не били готови, поискал да му върнат тялото. Служителят, при когото имало оставени още много други трупове, го попитал за отличителен белег на баща му. Жителят на Кума отговорил: „Често покашляше!“.

… за невежите

Попитали невеж учител как се е казвала майката на Приам, последният троянски цар. Понеже не знаел какво да каже, той отговорил: „Ние от възпитание я наричаме Госпожо…“.

… за женомразците

Женомразец погребва съпругата си. Минувач го пита: „Кой е този, който е преминал в по-добър свят?“. А той: „Аз, защото се отървах от нея!“