Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (66)

Идентичност на римската еманципирана жена: Vivere vitam^[1]

Но какви са тези толкова еманципирани за времето си жени? Ако можехме да ги поканим вкъщи на вечеря, кого щяхме да видим насреща си? Разбира се, минали са толкова векове, но съществува начин да го открием. Ако четем между редовете произведенията на Ювенал, ще получим представа за истинската „идентичност“ на римлянката.

Тя е личност необикновена — остроумна, интелигентна, способна да разговаря на масата на всякакви теми, от поезия до международна политика, информирана, способна да разбере своето време и винаги готова да изкаже мнението си. Затова мъжете са така уплашени (и критични).

В шестата от своите „Сатири“ Ювенал казва, че жените са престанали да бродират, да свирят на лира, да пеят, да четат на глас… Сега са пристрастени към политиката, информират се за новините, идващи от цялата империя, жадни са за сведения за настоящите процеси, за клюките в града и в другите сфери, „преценяват тежестта на заплахите, които надвисват над царя на Армения и неблагоразумно излагат в присъствието на онемелите си съпрузи с шумно безочие своите теории и своите планове на пълководци“, както казва Каркопино.

Изобщо римските жени се отварят за обществото, излизат от домовете си, без да са покрити с ментални и социални бурки. Вървят по улицата, ходят на театър, в Колизеума или отиват да подкрепят любимците си в цирковете при надбягванията с квадригите. После посещават термите, където се събличат. И се къпят заедно с мъжете… революция, недопустима в очите на мъж от архаичната епоха.

Ерудирани са, обичат да четат, да пишат, да разсъждават на интелектуални теми. Те са модерни жени. Истински жени.

Същото е и в секса. Защо само мъжът трябва да се наслаждава на удоволствията на живота? Сега, когато имат икономическа независимост и възможност да се развеждат, когато пожелаят. Някой беше казал, че като се има предвид колко са свободни, в много случаи жените стават обикновени… съквартирантки на своите съпрузи. Може и така да е, но пък точно в този момент съпругът е със своята държанка в друга стая на къщата. Нещо напълно законно и възприето от римското общество. Е, тогава? Тогава може би животът на тези жени се обобщава с две думи: Vivere vitam.

Но колко от тях се радват на тази еманципация? Много, казахме, но не всички. Дори… Жените от простолюдието и от селата все още разбират постарому отношенията в двойката.

Революцията в нравите е засегнала преди всичко богатите хора в големите градове. Другаде, в бедните слоеве, в отдалечените от „светския живот“ места архаичните правила продължават да управляват семействата.

Естествено, стигналите до нас писмени сведения за условията на живот на жените в голямата си част са дело на мъже. Щеше да е интересно да се разбере какво биха казали самите жени.