Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (47)

Развръзката

Битката вече е загубила ясната си посока — хатите не са успели да направят пробив и сега са забавили устрема си. А и от височината продължават да валят стрели и оловни куршуми. Това е много деликатен момент от сражението. Всъщност решителният момент.

И развръзката е внезапна. Усещайки, че врагът се колебае, легатът, който следи битката от средата на римския строй, дава заповед за атака. Знае, че точно в този момент такова действие, макар и рисковано, би могло да даде финалния тласък, този, който ще обърне в бяг хатите.

Знамената са насочени напред и роговете засвирват отново сигнал за атака. Центурионът, изпотен и кървящ от получения удар, вдига меча и забелязва, че военният знак на неговата кохорта се е навел и се е насочил към врага. Няма начин да наблюдава, както легата, бойното поле отвисоко, той е в схватката, сред крясъци, отчаяни викове, пот и мирис на кръв. Но се подчинява без колебание и дава заповед за атака. Вдишва дълбоко и влага в гласа си цялата сила на ударите, които мислено нанася на врага.

Някои войници от първата линия се вглеждат в него за миг, за да видят дали добре са разбрали какво иска от тях сред трясъка на битката. Самата стойка на центуриона с насочения напред меч им дава отговора. Следвайки пестеливите му заповеди, първата линия се задвижва най-напред бавно, после все по-бързо. Той стои отстрани, за да се увери, че редицата на войниците напредва в компактен строй, без да се разпръсва, с успоредни щитове. Изравняването е много важно, за да не се оставят пролуки. Трябва обаче да мисли и за себе си. За щастие, до него заместникът му, optio, внимава някой варварин да не изскочи внезапно отнякъде.

Легионерите вървят напред, като държат щита за хоризонталната дръжка. Напредват, заемайки позата на боксьор — лявата им страна е защитена от щита, дясната е готова за удар с меча.

Варварите обаче не отстъпват, а гордо запазват позициите си. Фронтът на римските войници стига бързо до тях. Дори легатът усеща сблъсъка на щитовете. За него това е добър знак. Римските войници тренират усилено всеки ден тяло срещу тяло като никоя друга войска. В течение на времето легионерите са се научили как да действат при физически сблъсък и са придобили ловкост в употребата на оръжията на малки пространства, каквото умение хатите със сигурност не притежават. И това се вижда от броя на загиналите, които започват да покриват цялото бойно поле.

Сражението се разразява в центъра на равнината, хиляди варвари, вече останали без сили, се бият отчаяно. Но не отстъпват.

Окончателният удар е нанесен от римската конница, която легатът е държал извън схватката и която сега връхлита върху десния фланг на врага. Това вече е прекалено. Вражеските редици, вече изтощени, се разкъсват окончателно. Конниците приличат на глутница побеснели кучета, преследващи плячката си. С впечатляваща бързина и стремителност те се озовават във фланга на варварите. Хатите се блъскат един в друг, търсейки спасение.

В Античността конницата е използвана не толкова, за да убива с удари на меч и копие, колкото да помита вражеските редици като трамбоващ валяк. Точно това, което прави топката за боулинг с кеглите. Пристигането на десетки войници на кон плаши, то е все едно да те сгази автомобил. Не знаеш дали да внимаваш повече за коня, или за ездача му, който се стреми да те порази. Следователно, ако вече се сражаваш с неприятеля, който е пред теб, а конницата те атакува отстрани, ти отстъпваш, бягаш и компактният фронт се разпръсва. Веднъж разединен, врагът не всява вече страх. Той е дезорганизиран, реагира на ниво отделни хора, не вече в група, и е лесна плячка за професионалисти, каквито са легионерите.

Именно това се случва сега. Възползвайки се от безпорядъка, създаден от конницата, редиците на римляните пробиват фронта на неприятеля. Освен това легатът изпраща в боя и отделенията на VIII легион Августа и I Минервия, които поставят началото на обграждаща маневра.

Хатите разбират, че това е краят. Пред очите им е само разпрострялата се стена от червени щитове на римляните, които ги притискат все повече и от повече страни. Въпреки че са много хиляди, те не могат да маневрират и все по-голям брой от тях биват покосявани от мечовете на легионерите и от сабите на съюзните помощни войски. Все едно захапала голяма ябълка, римската войска държи като в юмрук противника и го унищожава постепенно, на „хапки“.

От небето продължават да летят стрелите на балисти и scorpiones. Поразяват ненадейно хатите като мълнии. Воините чуват само кратко и силно свистене и после се сгромолясват.

Докато по-решителните продължават да се сражават яростно, по-голямата част от варварите отстъпват — разбъркана маса, която се оттегля към обозните коли.

Легионерите ги следват и им нанасят саблени удари. Настава истинска сеч.

Битката продължава до късния следобед близо до колите. Там хатите успяват все пак да организират последна храбра защита, като използват обоза като малко укрепление. После, точно както се погасява пожар, и последните малки огньове на съпротивата им изгасват… Това е краят.

Конницата преследва малкото останали варвари, които се разпръскват в гората.