Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Impero. Viaggio nell’Impero di Roma seguendo una moneta, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
danchog (2014 г.)

Издание:

Автор: Алберто Анджела

Заглавие: Imperium

Преводач: Юдит Филипова

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Историография

Националност: италианска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 20 януари 2014

Редактор: Росица Ташева

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Донка Дончева

ISBN: 978-619-150-257-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7025

История

  1. — Добавяне

Скелетът на римската глобализация

Никой от двамата мъже на коня не си дава сметка, че пътят от чакъл или натрошени камъни, по който вървят от часове, ще остане в историята на човечеството като един от неговите най-големи шедьоври. Всъщност той е част от онази невероятна мрежа от пътища, която обгръща империята.

Когато се задава въпросът кой е най-значимият паметник, построен от римляните, мисълта инстинктивно се отправя към Колизеума, към Циркус Максимус, към термите на Каракала.

Всъщност това са… пътищата. Те са и най-трайният паметник, който са ни оставили. Покриват над 80 000 километра. С други думи, построените от римляните пътища са могли да обиколят Земята два пъти… Което дава представа за тяхната изключителност. Защо римляните са създали толкова широка мрежа за сухоземни връзки? Първоначалната цел била от военно естество — трябвало да се даде възможност на легионите да пристигат бързо навсякъде по територията на империята, за да посрещат всяка евентуална заплаха. В този смисъл можем да смятаме римските пътища за истинските самолетоносачи на Античността…

В продължение на векове те имали точно тази функция. Но почти едновременно с това започнали да ги използват и за други цели, преди всичко икономически — да обслужват преминаващите по тях търговци, стоки и сестерции. А после и културни, тъй като позволявали движението върху повече континенти на хора и на идеи, на художествени стилове и на моди, на вести и на знания, на закони и на религии.

Така римската цивилизация успяла да се разпростре и да пусне корени навсякъде по света, но и също (заедно с навигацията, тоест с морските „пътища“) да възприеме идеи, стилове на живот и продукти на други култури, създавайки многолико, мултиетническо и динамично общество, каквото едва сега сме в състояние да изградим отново. В този смисъл пътищата са били най-напред мускулите на римската цивилизация, после са станали нейната кръвоносна система и накрая нейната нервна система…

Без тях (и навигацията) първата глобализация в историята, извършена от римляните, нямаше да се осъществи. Може би щеше да се ограничи до крайбрежието, като финикийците, като егейските култури или гърците. Но нямаше да свърже десетки милиони хора с един и същ език, един и същ набор от закони, един и същ начин на обличане, хранене и живеене… И днес ние нямаше да бъдем такива, каквито сме.