Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (205)

„Инспектор Коломбо“ в римската епоха

Професор Краузе привежда интересни данни. Ако не е от семейството, убиецът обикновено принадлежи към семейния кръг. Иначе не би могло да бъде обяснено защо робите на жертвата са разпитвани и изтезавани. Вероятно защото се смята, че убиецът им е известен, тъй като е от семейния кръг или е познат.

Емблематичен случай е имало в Сирия към края на Римската империя. Мъж е убит през нощта в двора на къщата си. Робите не само не го защитили, но се скрили, така че убийците да могат да изчезнат. Наследниците на убития внесли случая в съда, след което били арестувани петима съграждани на жертвата. Те останали в затвора да чакат смъртта си, без да бъдат внесени достатъчно доказателства за вината им.

Два факта в тази история хвърлят светлина върху правосъдието в римската епоха. Първият е, че затворът не е вид присъда, както в наши дни.

Присъдата по онова време е проста — или си обявен за невинен, или си осъден на изгнание, да бъдеш разкъсан от зверовете в амфитеатъра (ad bestias), да бъдеш убит от гладиаторите, да умреш в мините и т.н. Никой не лежи в затвора като днес. Римлянинът не би повярвал на ушите си, ако му кажат, че подобно изкупление на вината е възможно, тъй като би го сметнал за твърде леко. Затворът в римската епоха е само място за задържане в очакване на присъдата.

Друг интересен факт е начинът, по който се попада в съда в случай на престъпление (обир или убийство). В римската епоха не съществува организирана полиция, нито полицейски отряди за бързо реагиране, които да пристигнат с надути сирени. Има, разбира се, пожарникари, които заедно с викомагистрите^[1] патрулират по улиците. Август въвежда в Рим неголеми постове на градска полиция (cohortes urbanae^[2]), съответстващи на нашите полицейски участъци, но за контрол на улиците. За разследванията се прилага много разпространеното „направи си сам“. Обикновените хора сами се справят с участниците в свади, контролират чужденците и т.н.

Не съществуват фигури като „инспектор Коломбо“, които да разследват престъпленията. Близките на жертвата го правят за своя сметка, като разпитват робите, съседите, събират доказателства и т.н. После идентифицират виновника, обръщат се към адвокат и отиват направо в съда. Тогава се задвижва механизмът на римското право с дуела между обвинението и защитата.

Понякога се избягва ходенето в съда, като страните се споразумяват предварително — обвиняемият, за да не рискува някое тежко наказание, обвинителят, за да избегне разходите по процеса и да получи някаква съблазнителна компенсация, например пари.

Това се случва често при сексуално насилие над момиче от бедно семейство от страна на член на богата фамилия.

По-късно ще се появи и друга инстанция, която да разрешава проблемите, преди да се стигне до съд — Църквата. Религиозните служители ще провеждат много разговори, като ще помиряват страните или ще произнасят собствени религиозни „присъди“ поради тежестта, която имат в общността. Впоследствие, в късната Античност ще бъдат въведени истински „епископски съдилища“.