Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (204)

Какво рискува убиецът

Естествено, в римската епоха има убийства. Все пак по това време Рим е град с около милион жители.

Какво наказание се предвижда за убиеца? Ако съдим по това, което се случва през IV век в случай на смърт при разпра, излиза, че законът „не е еднакъв за всички“, а е „по-еднакъв за едни и не толкова за други“…

Зависи от социалната прослойка, от която произлиза убиецът. Ако принадлежи към най-ниската класа (humuliores), на практика наказанието е смърт — ad metalla, тоест в мините или каменоломните (докато умре) или ad gladium (damnatio in ludum gladiatorium), тоест на Колизеума да се бие с други осъдени като него, или в гладиаторската школа.

Ако обаче е от по-висок обществен слой, бива изпращан в изгнание и половината от имуществото му се конфискува.

Изобщо принципът на индийските касти е добре спазван.

Убийства се случват и в семейството. Видяхме жена, хвърлена от прозорец. Семейното насилие е много разпространено. Жестокостта на pater familias, който физически наказва роби и деца, в действителност не се преследва от закона, освен при драстични случаи. Същото важи и когато жертвата е съпругата — удари с юмруци, тояги и пръчки не са изключение. Според професор Краузе към края на Римската империя повечето жени от африканските градове са редовно бити от своите съпрузи. Ако за мъжа римлянин алкохолът и афектът (заради прелюбодеяние или друго нещо) са пружината, тласкаща го да убие жената, с която живее, за съпругата това не е така.

Като се направи уговорката, че според документите процентът на жените, които извършват убийство, е много по-нисък от този на мъжете, методите, използвани от тях, са далеч „по-рафинирани“. Няма афект, а предумисъл. Съпругата обмисля търпеливо начина и момента на убийството (често за да може да заживее с любовника си). Освен това нейното предпочитано „оръдие на престъплението“ е много специално: отровата…

В Рим по време на републиката били разкрити серия от такива убийства, извършени от повече от 150 жени. Самият Катон Стари заклеймил тази привързаност към отровата с прочута язвителна забележка — всяка жена прелюбодейка е същевременно отровителка…