Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (177)

Една звезда на римската музика

Лицата са изморени, но щастливи. Сега обаче има проблем с жената, спасена в морето. Тя е сама и няма пари. На борда започват да събират волни пожертвувания, за да й помогнат. Събраното не е много наистина, но е достатъчно за подслон, храна и може би нова туника. После ще трябва да се оправя сама.

Последният, който дава своята лепта, е нашият моряк. След като кормчията го потупва по рамото, за да го окуражи, той изважда няколко монети. Кормчията прекрасно знае, че парите не са негови… затова го принуждава да ги даде за справедлива кауза. Така че като заклинание против уроки, защото е подтикван от другарите си и за благодарност към боговете за избягнатата опасност, морякът предлага на жената откраднатите монети. Между тях е и нашата сестерция. Жената е смутена и плахо благодари. Още е в шок.

Мълвата за корабокрушението и за това, че е единствената оцеляла, бързо се разпространява из града. Жената, Елия Сабина, е много специална личност… Тя е музикантка и талантлива певица. Artibus edocta, казват за нея^[1]. Всъщност е много ценена в града, в който живее — Аквинкум (Будапеща). Дългите руси коси, светлите очи и ръстът й издават северния й произход още от пръв поглед.

Надгробният й камък ще бъде намерен от археолозите именно в онзи град. От надписа ще се разберат много неща за нея, като например за кариерата й. Започнала да свири на някакъв струнен инструмент, вероятно цитра или предшественика на нашата китара (pulsabat pollice chordas)^[2]. И докато докосвала струните, пеела с много хубав глас (vox ei grata fui)^[3].

Била толкова талантлива, че преминала бързо към друг инструмент, воден орган, и имала голям успех.

В римската епоха този инструмент съответства на пианото и присъства на не едно събитие. На него се свири на камерни концерти в domus за тесен кръг хора, но и в амфитеатрите, когато се бият гладиаторите, за да се създаде нещо като музикален фон на най-драматичните моменти.

За Елия Сабина знаем и друго — тя е бивша робиня, която ще стане съпруга на своя учител по музика (но в този момент е още неомъжена). Красива любовна история. И нещо любопитно — бъдещият й съпруг, който също свири на орган, е легионер от II легион Адютрикс^[4]. Легионът вече е преместен в Британия, а с Траян ще бъде дислоциран в Аквинкум, но отскоро един малък контингент е бил изпратен тук в Африка. Тя е отивала при него, когато корабът е претърпял корабокрушение…

Елия Сабина сега е сама в град, който не познава, в провинция, където не е била никога, и на континент, за който единствено е чувала да се говори. Годеникът й е далеч в пустинята и не знае нищо за нейната драма. Какво може да направи?