Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (171)

Какво има на долната палуба

Морякът говори със свой колега, който е полугол. Ако не е студено, почти всички моряци са полуголи в морето, вижда се и от скулптурите. Сега слиза на долната палуба — официално, за да провери товара, но на практика, за да види дали „плячката“ му (нашата сестерция, но и пари от други кражби) е още там. В центъра на кораба има квадратен отвор със стълби надолу. Това е тъмно помещение, необходима е лампа. На слабата й светлина морякът си пробива път първо сред торби, после сред амфори. Те са разположени една до друга на няколко нива. Горните се пъхат между гърлата на долните и така нататък. В трюма се разбира, че формата на амфорите, толкова красива и издължена, в действителност има практическо основание. Заостреното дъно ги прави по-малко чупливи в основата. Тясната и източена форма е измислена, за да ги разполагат в тесни редици и на повече етажи. Ето как някои кораби успяват да натоварят дори десет хиляди. Най-сетне дръжките им позволяват да се спускат и да се вдигат по-лесно при товаренето и пренасянето.

Оглеждаме се наоколо. Бордовете на кораба са солидни. Как се свързват дъските на обшивката? Също както се свързват удълженията на стара маса за хранене, когато идват гости — чрез езичетата, които се пъхат в специални отвори. На кораба това са шпилките и жлебовете. Става въпрос за прецизна игра на захващане, която осигурява здравината на структурата. После се прибягва до пирони, прегънати три пъти като скоби, за да придадат още по-голяма якост на плавателния съд. Пример за тази техника на корабостроенето може да се види в Музея на морето и на античната навигация в замъка на Санта Севера на север от Рим, издигнат върху древното етруско пристанище на Пирги. Той е малък музей, но е единственият, който представя цялата техника на навигацията в Античността.

Лабораторни изследвания са показали, че за кила и ребрата на корпуса древните са предпочитали твърд и устойчив дървен материал, като дъба или маслината; а за руловете и обшивката се избирал по-лек, еластичен и смолист, като бора, елхата и бориката.

В този музей има една изненада. Това е единственият в Европа реконструиран функциониращ модел на помпа за изсмукване на водата. Всички римски кораби били снабдени с тях, за да ги използват в случай на пробойна (или за да премахват трюмната вода, която се събирала на дъното на плавателния съд).

Реконструираната помпа представлява инструмент, направен от дървени дискове, които минават хоризонтално в дървен цилиндър и се теглят от въже, задвижено от манивела. Това е проста, но изключително ефикасна система. Минавайки през цилиндъра, дисковете отнасят водата, все едно че са задействани много ведра, наредени едно след друго. Резултатът? Устройството е в състояние да изпомпи 200 литра вода за една минута. На корабите в Античността имало още по-големи помпи от този вид.