Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (168)

Богът Кайрос, или „Улови мига!“

Следователно за много римляни Бая е място за разюздани развлечения. Очевидно говорим за богатите. Но желанието да се наслаждаваш на живота в периода между последния век преди Христа и първите два века и половина след Христа отговаря и на манталитет, твърде разпространен преди християнството. Римляните не вярвали в отвъдното, а в идеята, че животът е само тук, на земята, и че следователно тук и сега е моментът да се забавляват — не непременно според „обичаите“ в Бая, но и в простотата на ежедневието.

Естествено, съществуват различни философски течения и многобройни религии, така че отношението към живота не е еднакво. Но със сигурност е разпространена максимата Carpe diem, „Живей днес“, тоест наслаждавай се на това, което животът може да ти предложи в настоящия миг. Вчерашният ден няма никакво значение, утрешният също, от значение е само моментът, в който живееш.

Интересно е, че точно този подход е в основата на римското схващане за лукса, от пиршествата до крайбрежните вили. Схващане за лукса, както добре го определя Елена Фонтанела^[1], когато подготвя в Торино през 2010 г. интелигентна изложба на тази тема — луксът като овладяване на най-хубавите неща, които времето може да ти предложи в изплъзващия се миг на твоя живот.

Тази идея за живота е представена от божество, както ще видите, наистина единствено по рода си. Нарича се Кайрос. То е от гръцки произход и олицетворява именно… изплъзващият се миг!

Представлява младеж с крила на гърба и на краката, символизиращи бързината на отминаващото време; с едната си ръка младежът натиска едната от паничките на везна, сякаш за да каже: „Възможността е на твое разположение, но за кратко“; в другата ръка държи бръснач, на който се крепи цялата везна. Бръсначът символизира възможността нещата в живота да се променят бързо, включително и да завършват със смърт. Прави впечатление прическата на божеството — дълга коса отпред, обръсната на тила. Защо? Това е изненадващият финален обрат на тази философия за живота. Трябва да се сграбчи за „перчема“ изплъзващият се миг, докато е тук, защото, когато отмине, вече не можеш да го уловиш…