Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Impero. Viaggio nell’Impero di Roma seguendo una moneta, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Юдит Филипова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- danchog (2014 г.)
Издание:
Автор: Алберто Анджела
Заглавие: Imperium
Преводач: Юдит Филипова
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Историография
Националност: италианска
Печатница: „Симолини“
Излязла от печат: 20 януари 2014
Редактор: Росица Ташева
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Донка Дончева
ISBN: 978-619-150-257-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7025
История
- — Добавяне
Прованс в римската епоха
Как е изглеждала областта Прованс в римската епоха? Стараем се да разберем, като се показваме от каретата. Покрай нашия конвой преминава пейзаж от планини, гористи хълмове и необработени полета. Не е много различно от днес, освен в едно — докато сега накъдето и да се погледне, се забелязва присъствието на човека (къщи, пътища, електрически мрежи), в римската епоха, точно обратното, има само природа докъдето стига погледът… Градовете са „острови от хора“ в незамърсено море.
От време на време задминаваме бавната каруца на някой селянин теглена от волове. Веднага се разбира, че става въпрос за местен жител, а не за римлянин — заради облеклото. Келтите, които открай време живеят тук, носят панталони, докато римляните се обличат само с туники тип „поличка“.
Понякога минаваме покрай стадо с пастир, облечен с бяла туника — робът на някое близко земеделско стопанство, — и от прозорчетата на каретата нахлува острата миризма на овцете.
В други случаи обаче ноздрите долавят силен и много приятен аромат. Това може би е лавандула? Не можем да разберем. Расте в диво състояние по целия средиземноморски бряг от Испания до Гърция. Вероятно е тя, но със сигурност още ги няма обширните полета с лавандула, на чието ухание се радваме днес…
Междувременно в каретата двамата не са преставали да разговарят, откакто са тръгнали. Имат да обсъждат новостите, свързани с току-що поетата от него длъжност, да говорят за работите, които трябва да се извършат в къщата с идването на летния сезон, а и за онзи роб, купен съвсем наскоро за градинар, който винаги носи лента около челото си и дългите си коси. Дали няма нещо написано, някаква татуировка, която крие? Квинт поклаща глава. Ще трябва да разбере това.
В римската епоха съществували ли са татуировките? Отговорът е не. Поне не такива, каквито ги знаем днес. Варварите, видяхме това, имат много, някои наистина необичайни. Римляните обаче, както и гърците, смятат татуирането (и изобщо поставянето на някакъв знак върху тялото) за нещо унизително. Татуировката е наричана stigma, тоест клеймо, жиг. И това говори много за мнението, на което се радва…
Сигурното е, че на роб, който избяга и бъде заловен, му поставяли на челото клеймо от три букви — FUG (fugitivus, тоест „беглец“), за да се знае, че вече е бягал веднъж. Или буквата F, която означавала fur, тоест „крадец“, или CF, съкращение на cave furem, „Пази се от крадеца!“.
Редно е съпругата на Квинт да се притеснява, често се случва продавачът на роби да вмъкне някой опасен индивид в групата на другите. Ще трябва да се провери.