Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (149)

Пристигане в Прованс

Харуспексът и неговият помощник са тръгнали отново с колата си. Пътят, който трябва да изминат, е дълъг. Чака ги друг харуспекс във Vasio Vocontiorum (днес Везон ла Ромен), център на север от (бъдещата) Прованс. Тук ще се строи голям храм и свещенодействията на жреците са от голямо значение.

Град Арелата (днес Арл) е една от спирките им. Когато пристигат там, пред двамата се разкрива необичайна гледка. Дългият мост, който пресича голямата река на града, Родан, в този момент е неизползваем. Под него минава търговски плавателен съд и мостът е вдигнат… Ситуацията напомня някои сцени от филми, в които се виждат редици от автомобили, изчакващи подвижният мост да пусне речния кораб да мине. И тук атмосферата е същата — коли и хора, които чакат края на операцията.

Но как функционира подвижен мост в римската епоха? Най-близката до брега част е от каменна зидария, следващата е дървена и се издига над лодките (чиито носове са насочени по посока на течението). В точката на свързване между двата сегмента има красива иззидана арка. Тя не е за красота, функционира точно като портал на вход на замък с подвижен мост. С помощта на веригите, закрепени на двата пиластъра на арката, постепенно се вдига една част от дървения мост, дълга десет метра, достатъчна, за да пусне да мине товарен плавателен съд.

Подвижните мостове са два и са разположени в двата края. По този начин могат да се пуснат две лодки едновременно, като се избегне задръстването. Освен това мостовете са близко до брега, вероятно защото течението там е по-бавно и съдовете могат да се управляват по-добре.

Докато корабът минава, един човек забелязва харуспекса и го поздравява с уважение. Други се престрашават и му задават въпроси за бъдещето, искат мнението му за едно или друго, разказват му лични случки и го молят да ги тълкува. За него това е истински ад. Всеки път, когато го видят, се случва едно и също, не го оставят на мира, както днес феновете обсаждат звездите…

Изплющяването на камшика на помощника му слага край на това малко струпване на хора. Мостът се е затворил отново и преминаването на пешеходци и средства за придвижване е възобновено.

На сутринта пътуването продължава и след още няколко спирания колата най-сетне пристига в града, към който се е отправила. И с нея и нашата сестерция.

Именно на една улица във Вазио тя сменя притежателя си. За да купи животно, предназначено за жертвоприношение. Харуспексът иска да получи съвет от боговете, а помощникът му — да си хапне хубаво парче месо…

Така сестерцията отива в ръцете на продавача, който обаче я дава веднага на господаря си, богат мъж от града. Мъж, който отскоро се е впуснал в политиката.