Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (139)

Голямото пристанище на Остия — складът на Рим

Сега робът излиза от града. Всъщност Остия е вече само административен град. Истинското пристанище от императорската епоха се намира на около два-три километра на север.

Когато Рим започнал да разпростира властта си, се видяло, че малкото речно пристанище на Остия вече не е достатъчно. Трябвало да се управлява все по-голям трафик от товарни кораби, които пристигали с храните и стоките за столицата. Плавателните съдове, които докарвали прочутото зърно, били прекалено големи, за да се приближат, затова хвърляли котва в открито море и после сваляли през борда товара. Или пристигали в Поцуоли и оттам други, с по-малки размери, се изкачвали нагоре покрай брега до Остия.

Явно било необходимо по-голямо пристанище за столицата на империята. И император Клавдий поставил началото на строежа на гигантско съоръжение на север от Остия, пристанището на Клавдий. Били изградени два вълнолома като дъги, които „прегръщали“ морето, създавайки залив от 64 хектара. Във вътрешността му можели да пуснат котва цели двеста кораба.

Но най-впечатляващ бил може би фарът. Инженерите докарали огромен плавателен съд, използван от Калигула за превозването на обелиск от Египет, който сега се намира на площада „Свети Петър“. Тези кораби били истински „самолетоносачи“, използвани само веднъж за специални товари, след което вече не ги употребявали. Представлявали римският еквивалент на Сатурн V, гигантската ракета, която закара човека на Луната. И ако днес един екземпляр от нея е изложен в Хюстън, за да му се възхищават туристите, същото се случило в римската епоха с един от тези съдове в Поцуоли. Бил изтеглен на сушата и оставен да му се любуват като на паметник на корабното инженерство.

В Остия римските инженери закарали кораба на Калигула в открито море и го потопили, като го напълнили с бетон. Така създали изкуствен остров, върху който издигнали фара на пристанището. По своята форма той напомнял Александрийския в Египет. Днес брегът е с четири километра по-навътре, отколкото през римската епоха. Пристанището на Клавдий сега е част от зоната на летището „Леонардо да Винчи“. Някои негови части се показват в ливадите между пътищата, паркингите и сградите. Има и малък музей с останки от Римски кораби, намерени на обекта.

Островът на фара, това толкова дръзко решение, е погребан край едно кръстовище, където всеки ден минават стотици автомобилисти неподозиращи за съществуването на този шедьовър. На малко разстояние оттам започва една от пистите за приземяване на летището.

Пристанището на Клавдий претърпяло фиаско. Бурите потапяли корабите във вътрешността му, където непрекъснато се трупал пясък, което изисквало да се заделят прекомерни средства за поддръжката му. Затова Траян наредил да се построи ново пристанище. И то било истинско бижу.

Проектирал го един велик архитект, истински Микеланджело на Античността — Аполодор от Дамаск. Работата продължила цели дванайсет години, но накрая всички могли да се възхитят на нещо оригинално и новаторско за епохата. Изграден бил по-навътре в сушата нов басейн, свързан с предишния, с форма на съвършен шестоъгълник с 2000 метра кейове.

И днес, гледано от самолет, пристанището с повърхнина от трийсет и два хектара поразява със съвършенството и красотата си. То не само отговаря перфектно на своята функция, но има авангардна и дръзка форма. Бихме могли да го сравним с кристалната пирамида, която сочи входа на Лувъра.

Бил построен и канал за свръзка между Тибър и морето, изградили и нови складове.

Сега робът минава покрай тези огромни сгради, които ограждат кейовете на шестоъгълното пристанище.

Те също са малки шедьоври. За да се предпази от разваляне зърното в чувалите, изградени върху колони конструкции (suspensurae) повдигат с две педи подовете на различните cellae^[1]. Така въздухът циркулира и чувалите са изолирани от влагата (и от животните). Освен това складовете са сухи, имат малки входове, дебели стени, добре затворени врати, малко светлина.

Тези складове са стратегическите резерви на Рим — без тях градът не би могъл да живее. Зърното пристига през топлия сезон. Корабите, идващи от Египет, влизат в пристанището и водени от scapha, малка лодка с гребла, стигат до един вълнолом, разтоварват трюмовете и после се връщат обратно. Това е постоянен поток, който спира да тече при лошо време. И наистина никакъв кораб не прекосява Средиземно море през зимата, тоест от октомври до март. Навигацията чисто и просто се преустановява. Така че след като се захрани голямата резерва, градът изпада в летаргия като мечка, която живее от „мазнината“, натрупана през топлия сезон. През всички останали месеци торбите зърно се изпращат от Остия в Рим равномерно, така че хлябът да присъства винаги на масите на жителите, за да няма бунтове, глад, както и спекулации с цените.

Тоест по Тибър през цялата година има непрекъснат трафик на „TIR-ове“, които плават срещу течението с торби зърно. Това са тумбести кораби, наречени naves caudicariae (от caudex, дънер). Както се разбира от името, те са тежки и малко маневрени и се използват основно като шлепове, теглени от брега от волове или хора. Разстоянието не е огромно, около двайсет и пет — двайсет и седем километра, но срещу течението те се взимат за два дни.