Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (114)

По стъпалата на Циркус Максимус

Внезапно кънтенето престава и свежият въздух обгръща зрителите, които излизат от вътрешните коридори. Едва-що показали се на стъпалата, и ги посреща слънцето, което изгрява над далечните планини и стопля лицата им.

Изгледът е грандиозен. Циркус Максимус се разкрива пред очите им с цялата си красота и величие. Мраморните стъпала седалки се простират чак до хоризонта като каменни лъчи. Впечатлението е, че се намирате над омагьосана долина, снежнобяла и подредена. Това е съвсем различен свят от хаоса на малките улички наоколо. Все едно че някой е съборил част от Рим и е поставил на негово място огромен венец от морски скали, по който започват да заемат места „ята“ зрители. На човек неволно му идва мисълта, че това място е предназначено да съществува винаги…

Всъщност Траян е дал ново лице на Циркус Максимус. По времето на Домициан огромен пожар е разрушил двете дълги страни и императорът е започнал да го възстановява, но е починал внезапно. Траян е завършил делото, като е придал на арената онази монументалност, която я е направила известна в цялата империя и във всички времена. За съжаление, никой от съвременната епоха никога не е виждал истинския Циркус Максимус, който през вековете е бил плячкосван и след това погребан от утаечни слоеве. За щастие, той е изобразен на мозайки, монети, дори релефи и надгробни плочи, благодарение на които можах да разкажа за този ден на надбягвания. Притежаваме и някои описания, оставени ни от античните автори, които изглеждат почти като „емоционални“ фотографии на колосалната постройка.

Плиний Млади, съвременник на Траян, е предал целия й блясък със съвсем малко думи, посочвайки я като „достойното седалище на народа, победител на света“.

Данните в цифри за този монумент говорят ясно. Дълъг е 620–660 метра и широк 150. Повърхнината на пистата му е над 45 000 квадратни метра, тоест дванайсет пъти арената на Колизеума. Но колко души е в състояние да побере?