Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (92)

92

„Остава да се реши един практически проблем — мислеше си Бекстрьом в момента, в който влезе в своята стая и затвори врата след себе си. — Онзи придворен кавал да не вземе да се разбъбри за Пинокио и неговия дълъг нос. Най-простото решение би било аз лично да проведа разпита с него и да говорим за всичко друго, но не и за това. И да го накарам да се насере от страх. Така ще трябва да стане“, помисли си Бекстрьом и в същия миг на вратата му се почука.

— Какво мога да направя за вас, Росита? — попита Бекстрьом. „Не е добре. Почти зловеща“, рече си Бекстрьом. Тя обикновено изглеждаше като проливен дъжд, но сега му се струваше малко възбудена. За съжаление, по хубавия начин.

— Въпросът е по-скоро какво аз мога да направя за вас — отвърна Росита Андершон-Триг, усмихна се и размаха портрета по описание на Гарсия Гомес.

— Нека да позная — каза Бекстрьом, потъна в стола си и сключи ръце на стомаха си. — Прекарали сте сутринта в показване на портрета по описание на Анхел Гарсия Гомес на другарите си от отдела за хамстери и зайци в центъра.

— Да — каза Росита Андершон-Триг. — От къде знаете…

— Защото от досието му се вижда, че е заподозрян за организиране на така наречените борби с кучета, та си мисля, че това ви е привлякло вниманието.

— А, добре тогава. Значи, разбирате защо исках да говоря с нашите колеги от „Защита на животните“.

— Проблемът е, че можеше да зарежете всичко това — каза Бекстрьом и се усмихна приветливо. — Тази подробност всъщност я изяснихме съвсем сами още миналата седмица. По време на отсъствието ви, ако трябва да бъда по-конкретен.

— Бях си взела компенсация — засегна се Андершон-Триг. — Затова отсъствах.

— Пет пари не давам — отвърна Бекстрьом. — Освен това предполагам, че ще се погрижите полицейският отдел „приятели на животните“ да държи лапите си надалеч от моето разследване на убийството.

— Чисто формално няма никакви пречки те да започнат свое собствено разследване с оглед на грубото посегателство на животно, в което има основание да бъде заподозрян Гарсия Гомес — запротестира Андершон-Триг.

— Глупости — каза Бекстрьом. — Само да смеят да си го помислят и ще се погрижа да изпратя и тях, и вас на едно хубаво обезпаразитяване.

— Сега определено ще про…

— Още не съм свършил — прекъсна я Бекстрьом и вдигна ръка. — Онази работа, като полицай по животните, можете да я забравите, ако не правите каквото ви казвам. Вместо нея има три възможности, от които ще можете да избирате. И то без много разтакаване, защото иначе сам ще уредя тази подробност.

— Как така три възможности? Какви са те? — попита Росита Андершон-Триг.

— Или да помагате на момчетата долу в гаража да мият служебните ни коли, или да започнете работа в „Загубени вещи“ в Кунгсхолмен. Или в служба „Паркинги и гаражи“ във Вестерберга. Избирайте сама — каза Бекстрьом, броейки на пръсти до три.

„Очевидно предпочита да изчака с това решение“, помисли си Бекстрьом, защото Росита Андершон-Триг само се завъртя на пета, излезе от стаята и затръшна вратата след себе си. Вероятно се беше сблъскала с посетител номер две, ако се съди по следващото почукване.

— Влизай — изрева Бекстрьом. „Край нямат“, помисли си той.