Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (90)

90

Бекстрьом започна понеделнишката среща със следствената група с кратка лекция. Вече беше крайно време нещо да се случи. Всички в залата най-вероятно знаеха, че шансът да приключи успешно разследването на едно убийство намаляваше драстично веднага след като изтече първата седмица след убийството и ако той беше пресметнал вярно, тя бе изтекла предната вечер. Всичко, което той беше получил досега, бяха различни неясни следи. Все още никакъв сребрист „Мерцедес“ не беше намерен, един свидетел внезапно беше изчезнал, двама заподозрени, които очевидно бяха направили същото, а в добавка и един протокол от аутопсия, който все още не можеше да бъде добавен към разследването им.

— Кажете ми малко добри новини — изрече Бекстрьом и впери поглед в своите служители.

— Ами аз ще ти кажа една — обади се Петер Ниеми и запрелиства документите си.

Само преди четвърт час от Националната лаборатория по криминалистика му бяха позвънили, за да му кажат, че имат още информация относно ДНК следата под формата на мазка от кръв, която е била намерена на вратата, водеща към балкона на Ериксон. Тя дала съвпадение в ДНК регистъра с Анхел Гарсия Гомес.

— В ДНК-то на Гарсия Гомес открили елементи от друга ДНК, която била от куче — съобщи Ниеми. — Ротвайлерът на Ериксон. По-хубаво от това, здраве му кажи. Той наистина има алиби за онзи момент, когато се предполага, че Ериксон е бил убит, но що се отнася до това, което се случва по-късно същата вечер, аз мисля, че именно той е убил псето и е сплескал черепа на стопанина му.

— Благодаря за това — каза Бекстрьом.

— Що се отнася до нашия сребрист „Мерцедес“, към настоящия момент остават към петдесет превозни средства — докладва Надя Хьогбери. — За съжаление, ще ни трябват още няколко дни.

— Добре — каза Бекстрьом. — Има ли още нещо?

— Свидетелят Дости ще бъде довеждан на разпит без предварително известие — каза Лиза Лам. — Само да го намерим и го довеждаме. Що се отнася до нашите двамата заподозрени, Гарсия Гомес и Окаре, те са задочно арестувани. След това, което Петер току-що каза, възнамерявам да поискам да бъдат поставени под арест. Освен ако не искаме да ги обявяваме за международно издирване, имам предвид.

— Добре, значи ще направим така — каза Бекстрьом. — Преди да залезе слънцето, искам и двамата да са в пандиза, тук в участъка.

„Добра реплика“, помисли си той. Преди да залезе слънцето и преди той самият да продължи своя лов през нощта. Към следващия град, където бандитите смятаха, че владеят положението.

— По този въпрос няма никакво разногласие между нас — каза Лиса Лам и любезно се усмихна на Бекстрьом. — Що се отнася до обещания протокол от аутопсията, разговарях с нашия съдебен лекар, преди да дойда на това съвещание.

— И какво каза той? — попита Аника Карлсон. — Ще стане ли за Коледа?

— Най-късно до средата на тази седмица според това, което ми каза преди един час. Той чака мнението на колегата си. За момента ще трябва да се задоволим с предварителното му мнение. Ако питате мен, мисля, че има нещо, което сериозно притеснява и него, и колегата му.

— Какво, по дяволите, се мотаят? — попита Аника Карлсон, която не можеше да скрие раздразнението си.

— Заплели са се като патета в кълчища — отвърна Бекстрьом и красноречиво сви рамене. — Ако има някой, който иска да каже още нещо, моля. Аз лично нямам какво да добавя.

— Ако искаш да направиш омлет, трябва да счупиш няколко яйца — продължи той. — Крайно време е да счупим малко яйца и ще помоля Надя да обясни какво имам предвид. Но първо да направим малка почивка — завърши Бекстрьом и се изправи.