Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (68)

68

Докато Бекстрьом провеждаше срещата със следствената си група, Дан Андершон беше изцяло зает със своята. Първо той сби прекалено словоизлиятелния доклад на Йени Рогерсон до половин страница съществена информация. После потъна в размисли, докато сравняваше портрета по описание на вероятния извършител със снимките, които колежката Ковач беше направила. Макар той самият да не беше почитател на портретите по описание, явната прилика го порази, позвъни на мобилния телефон на Ковач и попита дали има възможност да намине. Ако може, веднага.

— На път съм към управлението. Аз и колегата ми трябва да сменим автомобила, така че мога да съм при вас след около половин час — каза Ковач.

Междувременно, докато чакаше служителя си, той позвъни на Йени Рогерсон, за да разбере дали не се е появило нещо ново през последната среща на следствената група.

— Получихме отговор от Националната лаборатория по криминалистика тази сутрин — каза Рогерсон. — Отнася се до кръвната ДНК проба от вратата на терасата на Ериксон, оставена от лице, за което има данни при нас. Казва се Анхел Гарсия Гомес и неговата ДНК във всеки случай го свързва с жилището на Ериксон. Изпращам ви това, което имаме за него. Ще го получите до час.

— Много любезно от ваша страна — каза Дан Андершон. — Очаквам с нетърпение да го прочета.

— Е, има ги и обичайните усложнения.

— Слушам — каза Дан Андершон.

Петнайсет минути по-късно той беше приключил разговора с Рогерсон и в мига, в който започна да записва това, което тя му беше казала, Ковач почука на вратата му. Две минути по-късно тя излезе, а всичко, което трябваше да свърши там, беше да хвърли един бърз поглед на портрета по описание, който Дан Андершон й показа.

— Без съмнение е Гарсия Гомес — потвърди Сандра Ковач. — Какво не е наред?

— Обичайното — отвърна Дан Андершон и вдигна рамене.

— Е, добре — каза Ковач. — Обикновено нещата се оправят.

— Да се надяваме — каза Дан Андершон и се усмихна. — Благодаря, че дойде да погледнеш.

— Няма защо — каза Ковач. — Впрочем приятни почивни дни.

Резюмето на последния меморандум на Дан Андершон съдържаше четири точки и той се надяваше да се види с Матей, преди да изскочи нещо ново, заради което да се наложи да го преписва още веднъж.

В неделята на 19-ти май адвокат Тумас Ериксон извършил саморазправа, или алтернативно извършил физическо насилие над барон Улрик фон Комер. Дванайсет дни по-късно, около дванайсет часа в петък вечерта на 31-ви май, Ханс Улрик се срещнал с Гарсия Гомес и Окаре в дома си, в близост до двореца „Дротнингхолм“. След още две денонощия Ериксон е убит в дома си в Брума. Гарсия Гомес е свързан с местопрестъплението във времеви момент, който е само няколко часа след извършването на престъплението. Отчасти чрез свидетел, отчасти чрез ДНК. Това, че прокурорът реши да изчака с решението за задържане, зависеше от обичайните технически причини и въпросът, който естествено произтичаше за Дан Андершон, изискваше решение или най-малкото отговор, който се намираше над неговите отговорности. След това той изпрати меморандума си по електронната поща и помоли за още петнайсет минути от нейното ценно време. Отговорът дойде една минута, след като той го беше изпратил — „Вече може да дойдеш. С поздрав, ЛМ.“ — и пет минути по-късно той седеше на стола за посетители пред голямото бюро на Матей.