Иван Вазов
Като влазяхме в обятията на Рила

От малък възприех таз жажда жива

за красното, великото, светото,

и тоз възторг към всяка хубост дива,

и обожаване на естеството.

 

От детство йощ фанах да любя ази

свободний свят, картините му сяйни:

шир, хоризонти, шумове, талази,

гори дълбоки, самотии, тайни;

 

и снежний връх и чудний свод лазурни,

орлите горди, дето там се вият,

скалата в мъх и водопада бурни,

и дивата поезия, що крият;

 

и плясъка на поточето сърдито,

и накита на цветенцата лепи,

и всички чудосии, през които

мнозина, хиледи минуват слепи!

 

И хубостта на горската свобода,

и божията сила вседържавна…

О, майко, за любов е таз природа,

нали? — Таз българска природа славна!