Глен Купър
Възкресителят (34)

33.

Клер беше прекалено разтреперана, за да може да кара, така че Артър взе ключовете. Когато между колите в тунела се отвори достатъчно голяма пролука, даде газ и излязоха от отбивката.

— Добре ли си? — попита той.

— Да, а ти?

Артър не отговори. Цялото тяло го болеше и подозираше, че и с нея беше същото.

— Не можем да се върнем в апартамента ти.

— Мислиш ли, че е мъртъв? — попита тя и потръпна.

— Не знам. Може би. Трябваше да му окажа помощ.

— Той щеше да ни убие.

Артър погледна в огледалото. Никой не ги преследваше.

— Как е успял да влезе в лабораторията, Клер?

— Явно е имал карта за достъп. Няма друг начин.

— А откъде се е сдобил с такава?

— Може да я е откраднал. Или…

— Симон ли?

Клер заплака.

— Възможно е.

— Следили са ни — заключи Артър. — Следили са ни на всяка крачка. Стонли. Монсерат. Барселона. А сега и тук.

— Какво да правим? Къде да идем?

Артър се опита да подреди мислите си, но умът му непрекъснато ги разбъркваше.

— Регистрира се в лабораторията, така че властите ще разберат, че си била там, когато го намерят. Следователно ще те търсят. Във формуляра записа ли номера на колата под наем?

— Не.

— Добре, ето какво. Клер, трябва да ти кажа нещо. Познах онзи човек.

Тя го изгледа потресено.

— Кой е той?

— Не си спомням името му, но работеше като охранител за Джеръми Харп. Разказвал съм ти за него.

— Онзи от твоята компания. Човекът, който те уволнил, задето си го злепоставил.

— Да. Сега се сещам за вечерята ми с Харп вечерта преди да намеря съкровището. Той искаше да говорим за Граала. Бил прочел във фирмения бюлетин, че се интересувам от него. Знаеше много неща. Бях доста изненадан. Разговаряхме за Ендрю Холмс и Монсерат. Той също е физик като Симон. Господи, Клер, Джеръми Харп иска Граала.

В тунела пред тях имаше знак. Бардонечия, 3 км.

— Май отиваме в Италия — с уморен глас рече той.

През следващия час Артър и Клер пътуваха предимно в мълчание. Докато обикаляха безцелно Торино, той взе спонтанно решение и спря на паркинга на един хотел. Каза на Клер, че имат нужда да починат, да помислят, да съставят план. Тя се съгласи уморено. Отседнаха в „Парко Европа“. Трябваше да представят паспортите си. Двамата с неохота се регистрираха с истинските си имена.

Стаята им гледаше към градина. Клер влезе в банята. Артър легна и започна да премисля възможностите. Граалът бе скрит под леглото.

Чу телефона й да иззвънява в банята. Тя вдигна. Разтревожен, Артър отвори вратата. Клер беше във ваната, с телефон до ухото. Кожата й беше порозовяла от горещата вода. Изглеждаше дребна и прекрасна като водна нимфа.

Тя прекъсна за момент микрофона.

— Няма нищо. Майка ми е.

Артър я остави и включи телевизора с очакване да чуе новини за Модан, но такива нямаше.

Клер излезе от банята в хотелска хавлия, като си бършеше косата.

— Как е шията ти? А главата? — попита той.

— Добре са, да. Ами твоята глава? Дай да видя цицината.

— Просто синина е.

— Ще намеря машина за лед.

— Зарежи. Ела тук.

Тя легна до него. Двамата се загледаха в тавана. Клер започна да трепери и Артър я прегърна.

— Някакви промени? С баща ти?

— Не, но майка ми ме подлудява. Всичко това ми идва прекалено. Прекалено.

— Съжалявам, че се замеси с мен — тъжно рече той.

— Престани. Обичам те.

Поспаха около час и когато се събудиха, Артър се обади да поръча кафе. Седнаха на малкия балкон с изглед към градината.

— Знам какво искам да направя — рече той.

— Кажи ми.

— Ще се върна в Испания. Ще се обадя на някой вестник, ще помоля да уредят пресконференция. Ще говоря за всичко. За документите на Томас Малори, за меча, за Монсерат, за Гауди, за „Саграда Фамилия“. Ще призная всичко, ще им върна Граала. Ще се предам на полицията за евентуалните престъпления, които съм извършил в Испания. Нека испанците решават какво да правят с Граала. Той е техен, не мой. Аз го намерих и за мен нещата приключиха. Щом всичко излезе наяве, няма да има причини да ме убиват. Ще трябва да измисля как да разкрия ролята на Харп в това, но по-нататък.

— Историята не се ограничава единствено с намирането на Граала! — Клер внезапно се оживи. — Той е нещо повече от свещена реликва. Изработен е от тъмна материя! Значението му за науката може да се окаже по-важно дори от религиозната и културната му стойност. Не можем просто да го дадем на хора, които не знаят нищо за свойствата му. Аз също трябва да кажа какво знам.

— Прекалено опасно е. Не бива да оставаш с мен. Трябва да се разделим. Трябва да се върнеш в Тулуза, да бъдеш със семейството си. Вземи си адвокат, иди в полицията, оплачи се, че си била нападната в лабораторията от непознат. Не споменавай нищо за Граала. Това е единственият начин.

Клер вече се беше овладяла и отново се бе взела в ръце.

— Не. Съжалявам, но има друг начин, по-добър начин и за двама ни. Трябва да останем заедно. Трябва да бъда до теб на пресконференцията. Трябва да обясня какво знам, като физик. Може би ще ме уволнят от работа, че съм използвала лабораторията без разрешение, но това няма значение. Въпросът е прекалено важен. Аз също ще се чувствам в по-голяма безопасност, ако изляза на светло. Граалът ще бъде върнат, ролята и на двама ни ще стане известна. Тогава защо някой би поискал да ми стори зло?

Артър отпи от кафето си и се загледа надолу към редиците геометрично подстригани храсти.

— Добре. Ще го направим заедно.

— Но не веднага — развълнувано рече тя.

Артър остави чашата си и впери поглед в нея. Устните й бяха свити решително.

— Защо не?

— Има нещо, за което не си се замислял. Ти си убеден, че това е истинският Граал. Аз също. Но дали някой друг ще повярва? Всички доказателства са косвени. Може би крал Артур е вярвал, че Граалът е бил намерен, но откъде би могъл да е сигурен? Може би Гауди е вярвал, че е намерил Граала, но откъде би могъл да е сигурен и той? Те са искали да вярват. Ние искаме да вярваме. Само че няма нищо, абсолютно нищо, което да свързва тази купичка с Христос. Ние просто не знаем дали това е истинският потир, използван от Христос на Тайната вечеря, нали?

— Не знаем, разбира се. Всичко почива на догадки. Ще кажем онова, което знаем. Нататък да му мислят експертите.

— Да, догадки. Но ние знаем с известна степен на научна сигурност, че съдът е съставен от тъмна материя и че излъчва неутрино. Ами ако успеем да съчетаем науката с библейските сведения?

— Как?

— Когато бях в ЦЕРН в Женева за постдокторантурата си, наставник ми беше израелски физик, Нети Пик. Тя е невероятно харизматичен човек и истински пример за мен като жена. Споменавам я заради интересите й извън физиката. Тя е археолог любител, много се интересува от библейски проучвания и съчетава физиката с археологическите и библейски данни. Една от големите й страсти беше Торинската плащеница, която бихме могли да видим още днес, ако имахме лукса да сме туристи. Тя е от хората, които смятат, че плащеницата е автентична.

— Наистина ли?

— Да. Участвала е в една научна комисия, организирана от Ватикана, и изобщо не се разубеди от радиовъглеродното датиране, според което плащеницата е средновековна. Не си спомням в подробности аргументите й, но тя смята, че образът върху плащеницата може да е бил получен от внезапен поток неутрино в момента на възкресението. Тъй като това все пак е хипотеза, другите я взели просто за побъркан физик, но с този съд, който смятаме за Граала, ние на практика имаме машина за неутрино, Артър.

Той се наведе напред в стола си.

— Какво предлагаш?

— Нека й се обадя. Да идем да я видим. В момента тя е в Еврейския университет в Йерусалим. Искам да й покажа Граала, да обсъдя с нея данните, да видя дали не може да ни помогне да затворим кръга. Можем да посетим с уреди вероятните гробове на Иисус. Да вземем проби от въздуха, евентуално от варовика и да проверим за остатъчни следи от неутралино или неутрино. Ако постигнем успех, това ще свърже купичката с Иисус по възможно най-категоричния начин. Ще докажем, че това е истинският Граал. Никой не би могъл да го оспори. И това ще бъде най-изумителната новина. Всички следи ще се съберат в една великолепна купичка. Какво ще кажеш?

— Не знам, Клер. Разбирам те, но мисля, че трябва да престанем да сме стръв. Да сложим край на опасността. Никога не бих си простил, ако пострадаш.

Тя се намръщи и кимна.

— Както кажеш, Артър, но съм склонна да поема риска.

Двамата потънаха в мълчание. Артър се взираше замислено в лицето й. Изглеждаше храбра и изпълнена с решимост. Личеше й, че не е готова да прекрати търсенето малко преди финалната линия. И неговата собствена решимост поомекна.

— Можеш ли да й имаш доверие, че ще пази тайна?

Клер се усмихна лъчезарно.

— Абсолютно. Тя ми е като втора майка.

 

 

Джеръми Харп стоеше в залата за пристигащи на летище „Хийтроу“ и чакаше пътниците от полета на „Бритиш Еърлайнс“ от Лос Анжелис да излязат от митницата.

Стенли Енгил най-сетне се появи, бутащ количката с багажа си.

— Стенли, добре дошъл — поздрави Харп. — Как мина полетът ти?

— Беше дълъг. А сега моментът не е от най-удобните да отсъствам от университета.

Харп махна на шофьора си, който се зае с багажа. Двамата физици тръгнаха след него към паркинга.

— Всички вече са или тук, или на път. Просто нямаш друг избор — рече Харп.

— Истина ли е? Намерили ли са го?

— Така мисля. Нужно ни е абсолютно потвърждение, но наистина мисля, че денят е настъпил.

— Разкажи ми подробностите.

— Възникна проблем. Хенгст ги проследил до Модан. Симон му дал карта за достъп. Хенгст изчакал Понтие да завърши анализа, но когато се опитал да вземе обекта, се стигнало до сбиване. Хенгст бил ранен. Много лошо. Мелъри се оказа доста непредвидим. Симон намерил Хенгст и го откарал в болница, където му направили спешна мозъчна операция. Вероятно няма да оцелее, което е добре, тъй като това ще премахне усложненията.

— Добре, добре. Не ми пука за охранителя ти. Какво е станало с Мелъри и момичето? Какво е станало с Граала?

— Измъкнали са се с него.

— И двамата ли?

— И двамата.

— И какво?

— Симон се върнал в лабораторията. Проверил архивираните данни от EDELWEISS. Съставен е от неутралино, Стенли. Неутралино!

— Боже мой, точно както предполагахме. Имало ли е и неутрино?

— Да. При това в изобилие.

Енгил разтърси юмрук.

— Джакпот!

— Точно така, джакпот.

— И сега какво? Знаем ли къде са те?

— Не се безпокой. Ще се доберем до Граала, ще се отървем от Мелъри и приятелката му, след което ще направим следващата крачка. Ела, наех къща недалеч оттук. Всички се събират. Самолетът ми е в готовност. Когато настъпи моментът, ще пътуваме като група и ще посрещнем заедно съдбата си.

 

 

На миланското летище „Малпанеза“ Артър остави наетата кола на дългосрочен паркинг. Беше взел решението, докато се разхождаше сам в градината и гледаше назъбените планини, откроени на великолепното синьо небе.

Бе прекарал следобеда в планиране. Бързо претърсване в мрежата го насочи към известна журналистка от барселонския вестник „Ел Периодико де Каталуня“, чиято специалност били религиозните теми. Смяташе да се свърже с нея от Йерусалим. И да покани чешитите за събитието. Щеше да го посвети на Ендрю и Тони.

Клер го бе уверила, че тъй като не съдържа желязо, Граалът ще мине незабелязано през скенерите на летището. Артър уреди хотелът да изпрати ковчежето на Санди Марина, уви Граала в дрехите си и го прибра в раницата. После си запазиха места за полет от Милано до Тел Авив по-късно вечерта.

Въпреки всичкото планиране и мислене, двамата бяха ужасно нервни по време на обработката на документите. Дали бяха намерили Хенгст? Дали френската полиция не е обявила Клер за издирване?

Едва след като самолетът се издигна във въздуха и прибра колесниците си, Артър успя да се поуспокои донякъде, да си поръча питие и да стисне потната ръка на Клер.