Глен Купър
Възкресителят (32)

31.

Кутията от палисандрово дърво едва се побра в раницата на Артър и я направи правоъгълна. Ципът не се затваряше напълно, така че той покри отвора с разгъната карта на града. С нервността на двойка, измъкваща се от местопрестъпление, двамата се качиха в едно такси на Авингуда де Гауди и се прибраха в хотела.

Хенгст чакаше недалеч, притаен във входа на ателие за пиърсинг на „Сан Пау“. Беше разтворил вестник, за да скрие уморените очи и намръщената си физиономия. Беше звънял в стаята им няколко пъти и знаеше, че не са се връщали цялата нощ, така че не му бе останало друго, освен да крачи раздразнено по тясната тъмна уличка и да се оглежда.

Когато Артър и Клер излязоха от таксито и изчезнаха в лобито, Хенгст въздъхна с облекчение и извади телефона си.

Артър остави раницата на креслото, двамата седнаха на леглото и се загледаха в нея.

— И сега какво? — след дълго мълчание попита той.

Клер не отговори.

Артър се чувстваше вцепенен. Въодушевлението го бе напуснало. Търсенето беше приключило.

И сега какво?

Думите прозвучаха механично, носени от уморения поток на съзнанието. Докато говореше, не сваляше поглед от наградата.

— Иска ми се да разкажа на Ендрю и Тони за това. Но те са мъртви, нали? Бяха убити заради това. А убийците им ще поискат да убият и нас. Клер, трябва да се върнеш у дома, да се махнеш оттук, да се махнеш от мен. Още сега. Ще го направиш ли?

Тя също беше уморена до смърт.

— Не знам.

— Не вярвам да са ни проследили, но може и да греша. Защо искат толкова много Граала, Клер? Трябва да има нещо повече от паричната му цена.

— Не знам. Камъкът има уникални свойства.

— Какви?

— Ужасно съм изтощена. Трябва да помисля, става ли?

Артър кимна уморено.

— Наистина не знам какво да правя. Колкото по-бързо оповестим откритието си, толкова по-безопасно ще бъде за нас. Дали да го дадем на „Саграда Фамилия“? Или на Монсерат? На Испания? На Ватикана? Тъпо е, нали? Дори не зная как да свикам пресконференция. През целия си живот съм мечтал за този момент. Как намирам Светия Граал. — Гласът му замря. — Какво прави човек, когато постигне върховната си цел? Как прекарва остатъка от живота си?

Тя стисна силно ръката му.

— В момента искам единствено да го отнеса в „Беър“, да поръчам бира за всички и да го покажа на Санди Марина, Ерън Косгроув и останалите чешити. Искам да го сложа на масата до бастуна на Ендрю. После сигурно ще измисля останалото.

— Защо не поспиш малко? — нежно рече тя и отметна завивките. — Аз ще се изкъпя. И също ще си легна. После нещата ще бъдат по-ясни.

Той се съгласи, съблече се и се пъхна под чаршафа.

Клер се съблече в банята и докато чакаше ваната да се напълни, включи мобилния си телефон, който бе държала изключен през цялата нощ. Имаше много неприети повиквания, всички от номера на родителите й.

Разтревожена, тя веднага им се обади.

Петнайсет минути по-късно излезе, като бършеше косата си.

Артър още бе буден.

— Всичко наред ли е? Чух те да говориш с някого.

Клер изглеждаше разтревожена.

— Говорих с майка ми. Баща ми получил пристъп на замайване. Отишли в болницата. Опитвали се да се свържат с мен. Но всичко е наред. Вече си е отново у дома.

— Какво му е станало?

— Може би микроинсулт. Ще се наложи да му правят допълнителни изследвания.

— Съжалявам. Трябва ли да се прибереш у дома?

— Не искат да се прибирам.

Клер легна до него и го прегърна през кръста.

— Докато бях в банята, си мислех. Трябва да се опитаме да разберем Граала, свойствата му. Ефекта му върху светлината, топлината, която излъчва. Като физик, искам да разбера повече за него. Не мислиш ли, че трябва да го проучим, преди да дадеш пресконференцията, за да можем да го опишем подобаващо?

— Как да го проучим?

— Мога да направя някои тестове в лабораторията ми. В Модан. Днес е петък. Можем да заминем днес следобед, да преспим в апартамента ми и да идем утре в лабораторията. Няма да има никого.

— От какво според теб е направен Граалът?

— Не съм сигурна. Определено е нещо екзотично.

— Нека първо поспим — рече той и отпусна глава на възглавницата. — После ще поговорим.

Малко повече от час след като напуснаха хотела, двамата пресякоха границата с Франция. Артър се бе съгласил да прекара уикенда в Модан и да се опитат да научат повече за свойствата на купата, преди да я покажат на света. Пък и не му се искаше да се сбогува с Клер. Все още не.

Клер седеше до него. Сакът с ковчежето от палисандрово дърво беше в скута й. Не й се струваше редно да го сложи в багажника или на задната седалка. И усещаше леката топлина, излъчвана от Граала. Намираше я за успокояваща.