Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (92)

9.

Корин не каза, че е гледала как Джак пада в безсъзнание на дебелия розов мокет. Не каза, че му е изтръгнала оръжието, което държеше под мишницата си, и се е прицелила в него. За няколко секунди е било в нейна власт ще живее ли или ще умре. Но ако го убиеше, щеше да отиде в затвора. Без децата си. Ако го убиеше, щеше да му направи подарък. Не каза, че иска той да страда. Не повтаряше ли Джак „без теб ще умра“. Не спомена статията на Тими, която инстинктивно хвърли в огъня. Но разказа как е грабнала Криста и ключовете на хубавия бял ягуар. Карала бе колата с абсолютна точност възможно най-близо до камъните, които бяха в края на тяхната алея, за да издраска боята на двете десни врати. Не беше губила време да настанява бебето на неговото столче, а го бе сложила на коленете си.

Беше слязла тичешком при яслата и беше грабнала Дейзи под смаяните погледи на персонала. После беше отишла с най-голяма скорост в училището и толкова силно беше удряла по вратата, че директорката й отвори лично. Тогава… тогава се бе срутила. Беше почувствала пристъп на силна болка в лицето, врата, корема, гърба, но бе поискала да я отведат на Бойдън Стрийт 1918. Един полицай, който патрулираше в квартала, бе пристигнал след няколко минути и я бе убедил да отидат в Спешна помощ. Там беше дошла Джейн. Беше се погрижила за децата по време на прегледите. После я бяха разпитвали. Късно вечерта Джейн ги бе завела в Къщата. Корин не бе проронила нито една сълза. Беше разказала всичко… или почти всичко.

Когато най-накрая Джейн й бе дала ключа на нейната стая, млада жена бе помолила за ножица.

— Ножица ли? Но…

— За да си отрежа косата.

Джейн й бе донесла и й бе казала право в очите, че й има доверие. Което означаваше да не върши глупости.

— Искам само да си отрежа косата. Нищо повече. Ще оставя ножицата пред вратата след няколко минути.

Джейн намина „няколко минути“ по-късно. Наистина огромно количество руса коса като коприна и ножицата бяха оставени на пода.

Тъй като изпод вратата се процеждаше светлина, Джейн почука, за да съобщи, че Браниган е бил открит да обикаля из квартала и е бил задържан.

— Ако искаш, утре мога да те придружа до вас, за да прибереш, каквото ти е необходимо.

— Не искам никога да се връщам в тази къща.

— Аз ще се погрижа.

— Той казал ли е нещо? — бе попитала Корин разтревожена.

— Казал е, че нищо не си спомня. Абсолютно нищо.

— Лъже.

— Със сигурност. Казва именно това. Защото то го устройва много добре.

„С изключение на това, че аз го ударих.“ Корин разбра отлично тактиката на Джак. Възползваше се от факта, че тя го бе ударила много пъти по главата, за да твърди, че не си спомня нищо, но също така и да не споменава статията на своя шурей, нито книгата на Мери. Щеше да се наложи Корин да даде показания за причината за кризата. Да убеждава. Да обясни причината за ударите и останалото. От самото начало знаеше, че делото ще бъде трудно. Но това не промени решението й да премълчи за статията. Никой не биваше да предположи, че Кайл е оставил някакви следи в живота й.

— Моят брат ми разказа за теб.

Корин не реагира.

— След инцидента с Малкълм беше много разстроен. Говори ми за теб. Всъщност каза, че се страхува за теб.

Младата жена остана мълчалива, но слушаше внимателно думите на Джейн, която накратко описа живота им, после добави в заключение:

— Бих искала да знаеш, че имам приятел полицай, много добър приятел, който обикаляше дискретно вашата улица. За нещастие нито веднъж не забеляза каквото и да е, за да се намесим.

— Било е невъзможно. Извън стените на къщата не излизаше нищо.

— Безкрайно съжалявам — призна Джейн, взимайки ръката й. — Трябваше да… Кайл ми каза наскоро, че е намерил начин да ти съобщи телефонния номер на Къщата.

— Това ми спаси живота. Но — продължи тя, поглеждайки я внимателно — когато полицаите ме разпитваха, казах, че съм потърсила в телефонния указател след кръвоизлива и че името ми е вдъхнало доверие.

Джейн се усмихна.

— Ако промениш мнението си, сигурна съм, че брат ми ще свидетелства.

— Не искам да замесвам Кайл. Не искам Джак да има и една-единствена причина за оправдание. Ако някога го призова в съда…

— Имаш право, така е по-добре. Не бива да даваме основание на неговия адвокат да внуши, че съпругът ти е имал причина за действията си.

— Никога не съм направила нищо лошо — заяви младата жена с твърдост, на каквато не подозираше, че е способна. — Когато започна да ме бие, нямаше никакво основание.

— Можеш да ми имаш доверие, Корин. Няма да кажа нищо и ще отида да взема дрехите ви.