Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (89)

6.

Джак стоеше до прозореца на своята килия, когато надзирателят му нареди да си ляга.

— Сънувай, друже. Може и да е Коледа след няколко минути, но оттук още никой не е избягал.

Затворникът се подчини на заповедта и си даде вид, че не вижда проблясващите ключове, висящи на колана му, които пееха сладката мелодия на свободата. Изтананика си наум, „че един прекрасен ден…“

— Та като заговорихме, Браниган, утре ще имаш компания.

— Моят подарък за Коледа ли?

Надзирателят се изсмя.

— Мечтай си. Ако съм на твое място, нямаше да го закачам. Това е един раздразнителен подарък, даже избухлив.

Джак се качи на леглото си, следен от зоркия поглед на надзирателя, който му пожела присмехулно: „Весела Коледа“. На което той отговори:

— И на вас весела Коледа, господине.

Главата така го болеше, че остана седнал, за да си припомни за пореден път какво беше казал на ченгетата и на адвоката си по време на разпитите. Премисли какво бе премълчал. За Маклоугън и за статията, която неговата мръсница беше отнесла от стаята. „Хитра си. Аз също, любов моя. И предварително ти благодаря, че ми развърза ръцете да го убия, без да ми мигне окото.“

Джак щеше да бъде превъзходен играч на шах, ако имаше склонност към играта. Пък и на тази игра тук. Във вестниците нищо не писаха за тях, което означаваше, че Корин не е казала нищо. За да предпази онзи глупак, нейния музикант. Всъщност Джак ще направи същото. За да не привлича погледите там, където ще удари.

О, тази нощ беше коледна и беше нощ на желанията! Браниган като разглезено дете си направи списък. Ще пипа с меки ръкавици и ще бъде много предпазлив. Не като този тъп паяк, който положително е женски, защото безразсъдно премина по тавана точно над един Джак, тикнат в затвора. Размаза го с длан.

— Щастлива Коледа, мръснице.