Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (8)

8.

Колкото и да си мислеше Лени, че Джак не прегръща умело сервитьорката, трябваше да признае, че знаеше да се изразява. Когато говореше за луксозни коли, всички го слушаха зяпнали. Поканеше ли братята на Корин да ги разходи, брадичките им увисваха до протрития килим в трапезарията. Като си спомняше четирите съвсем наскоро пребоядисани спални на голямата къща, Кларк си мислеше, че неговата дъщеря няма да работи повече, а госпожа Бентън заспиваше, представяйки си какво щеше да стане, ако едно време бе срещнала някой Джак…

Една есенна вечер бащата на Корин се качи сам в колата на Джак.

— За момиче като моята дъщеря човек се жени. Не си играе с него. Ясно ли ти е, Джак?

— Имам такова намерение, господин Бентън.

— Викай ми Кларк.

— Кога искате да се венчаем, Кларк?

— Е, добре, синко, когато ти пожелаеш!

— Какво ще кажете за идния месец?

— Идния месец става.

Стиснаха си ръцете като щастливи мъже, сключили изгодна сделка.

— Поемам всички разходи — каза Джак.

— Аз ще платя роклята й. Корин е единствената ми дъщеря. Длъжен съм да й купя роклята.

— Да, Кларк.

— И банкетът ще бъде при Теди. Той й е кръстник. Обещал съм му.

— Не виждам никакъв проблем. Още повече, че именно там се запознахме.

— О! Романтичен ли си, Джак?

Бъдещият зет поклати глава и прибави, че държи ястията да се приготвят от голям майстор готвач.

— Аз ще имам грижата.

— Твоя работа.

— Кларк!

— Да — изненада се бъдещият тъст и леко се изплаши.

— Моля ви, не избирайте на Корин секси рокля. Да не е с дантела. Не искам жена ми да прилича на холивудска актриса, искам да прилича на почтена жена.

О, Да! Джак знаеше да използва думите. Силен мъж, около метър и деветдесет, с широки рамене, трябваше да има чувство за благоприличие.

„И не иска да показва дъщеря ми като трофей. Това е добре“ — помисли си бащата.