Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (72)

49.

Вестникът, в който пишеше за компанията „Ягуар“ и за Джак — най-добрия измежду най-добрите — излезе по време на престоя на семейство Браниган в Брайтън, но измина пътя до Сан Франциско в неговото куфарче за документи. Статията и снимката ласкаеха търговеца, който я прочете прав в своя хол. Корин си мислеше, че нейният брат наистина е изобретателен, с тънък усет и талантлив. Не трябваше да заминава за Афганистан. Обеща си да му се обади, за да го разубеди. Но заради часовата разлика не позвъни през първите дни. После така и не се обади.

В Сан Франциско нещата бяха несъмнено различни. В Сан Франциско Корин мислеше за визитната картичка, която Кайл й бе подал в парка.

Все пак много дни се изтърколиха, без да намери кураж за… „какво“? Дори да произнесе на глас мисълта си беше трудно. Все едно да даваш обет и да мърмориш. Все едно да искаш и да се страхуваш. „Сега не е моментът“, такъв обрат взеха нейните мисли и всекидневните грижи запълниха времето й. Както и „Таймс“, който Корин купуваше редовно, за да знае какво прави Тими, дори при положение, че от момента, в който излагаше сюжета, до момента, в който Корин го анализираше, минаваше доста време.

Джак, чието его напоследък беше скочило до небесата, се съгласи, че за работата на неговия гениален шурей може да се говори в голямата бяла къща. Ласкателствата в пресата породиха други статии в американските вестници и списания. А Джак съвсем не беше безчувствен към ласкателствата.

Всеки път, като попаднеше на статия от Тими, неговата сестра я изрязваше грижливо и я залепваше в тетрадка, купена специално за случая. Джак нищо не казваше. Не, той не беше се променил, но статията за него заемаше първите три страници в голямата тетрадка…

О! Джак душа даваше да води парада!