Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (67)

44.

Джак пристигна по едно и също време с останалите си роднини — братята на Корин. Постояха малко в градината, обсъждайки професионалните подвизи на Браниган, после влязоха с децата, които се надвикваха, че са гладни и жадни! Настана такава олелия, че Корин трябваше да се качи в някоя от таванските стаи, за да накърми Криста. Малката беше постоянно превъзбудена. „Какво прави Тими?“ — питаше се младата жена.

Заизкачва се по стълбището и затвори всички възможни врати след себе си. Дървените стълби миришеха по същия начин както в спомените й. На прах и на изпарения от кухнята. Докато се качваше, картините от детството й оживяха. Виковете, гонитбите по стълбите, смеховете, сълзите, радостите, разхвърляните обувки, които събираше по чифтове, дрехите с тонове, прането, сушенето, гладенето. Като седна на леглото, си помисли, че въпреки всичко детството й беше щастливо. Криста се нахрани и заспа в прегръдките й. Корин тъкмо я сложи в кошчето й, когато вратата се отвори.

Тими надникна и се извини, че не е могъл да се освободи по-рано. Тя стана и с един скок се хвърли да прегръща брат си. Беше по-висок от нея с няколко сантиметра и беше изключително слаб.

— Не се ли храниш?

— Нямам време. Тичам по цял ден!

— След какво?

— След кинтите. Като всички.

Криста се размърда, но не отвори очи. Тими и сестра му седнаха на леглото и се загледаха един в друг. После той заговори с нисък и развълнуван глас, че в момента не е нищо повече от обикновен репортер на хонорар в „Таймс“, но не се е отчаял, че в близко време ще си създаде име. Тича във всеки смисъл на думата, за да събира новини.

— Не знам дали това е хубаво. Но правя всичко по силите си да ме виждат навсякъде. И да ме запомнят.

— Изглеждаш щастлив.

— Обожавам това, което правя. Чувствам се свободен. Като вятъра в нашата стара върба.

Корин не каза нищо.

— Имаш ли си приятелка?

Той се подсмихна.

— Нямам време да се правя на сериозен.

— Срещаш ли се с момичета?

— Какво си мислиш? Естествено! Но си избирам обектите.

— Само за леглото.

— Изключително само за леглото.

— И никакви любовни истории?

— Искам да живея, преди да ми надянат букаи. Искам да се възползвам от младостта си.

Корин тъкмо щеше да каже колко му завижда, когато вратата се отвори и се показа Джак. Тя веднага се отдръпна от брат си и се наведе да придърпа завивката на Криста. Излезе на площадката, усещайки погледа на Тими, но Джак направи един ловък ход. Поздрави младежа за амбициите му, заслужили възхищението на баща му, и попита какво получава за своите думи на месец.

— Имаш предвид лири стерлинги или удоволствието да правя, каквото обичам?

— Знаеш много добре, че не говоря за друго, освен за пари, като всички търговци.

— Разправят, че си най-добрият търговец на годината.

— Точно така. И очаквам да ме поздравиш, Тими!

Влязоха в трапезарията и в този момент Малкълм тъкмо разправяше за своята знаменита операция на ръката.

— Изглежда, че солистът на „Р…“ те е бутнал — подхвърли Тими, сядайки до него.

Корин сдържа дъха си.

— Ами да. Но аз не си спомням — отговори детето.

— Казва се просто „да“, Малкълм, а не „ами да“ — поправи го майка му.

— А ти видя ли го? — попита Тими, обръщайки се към сестра си.

— Кого?

— Кайл Маклоугън! Великият Кайл Маклоугън!

— Да, но не знаех кой е.

— По дяволите, не мога да повярвам! Моята сестра е имала възможност да ми вземе автограф от любимата ми група, а тя даже не знае кой е Кайл Маклоугън. Ти си пълна нула.

— Корин не е нула. Тя не се интересува от такива глупаци — намеси се Джак.

— Сигурно ти се е приискало да го фраснеш — смени темата Тими тъкмо навреме.

Погледът на Джак се насочи към шурея му, който се хилеше като хлапак.

— Това щеше да ме успокои най-много.

— Но той ми изпрати цял куп играчки! — изтърси Малкълм, но никой не го чу.

— Ще дава, независимо че е кретен.

— Кои са тези? — попита Джон.

— Банда мързеливци, които обикалят планетата, за да пеят — отговори Джак.

— „Мързеливци“ може би — възрази Тими, — но тези „мързеливци“ са достатъчно талантливи да печелят повече, отколкото ти някога ще спечелиш.

Джак погледна отново младия си шурей, когото не можеше да срази и който беше играч. Корин имаше чувството, че свеж ветрец погали лицето й. Пое голяма глътка живителен въздух, но беше забила поглед в чинията си, за да не избухне в смях.

— Това няма да продължи дълго.

— За тях не се тревожа — настоя младият мъж.

— Аз също ги харесвам — обади се Джеси. — Получих подарък — последния им диск за рождения си ден и знаете ли какво?

— По дяволите! Кой е този? — продължи да пита Джон.

— Потърси в Гугъл и ще видиш — отвърна Джак.

— О! Проучил си го!

Кръвта на Корин се смрази.

— Какво си мислиш? Че ще налапам дрънканиците на неговия адвокат, без да проверя.

— Детектив ли нае?

— Тими! — повиши тон Джак, чието търпение вече се изчерпваше. — Да не би да ми се подиграваш?

— Джак, не ти се подигравам. Журналист съм и задавам въпроси по навик. Професионална деформация.

Джак въздъхна и се обърна към Джон. Корин прецени усилията, които полагаше, за да се контролира и да изглежда безразличен.

— За твое сведение, Джон, онзи тип, който бутна моя син, е певецът…

— … китаристът и композиторът…

— … на една рокгрупа. Трима мъже и една мацка, тъй да се каже.

— Патси е гениална!

— Страхотна е. Мечтай си, Тими, омъжена е за певеца.

— Имам куп подаръци! — обади се напразно Малкълм.

— Не. Патси е против брака. Но имаш право. С певеца са двойка — обясни Тими. — От години.

Един от племенниците на Корин попита Малкълм получил ли е пари. Господин Бентън, госпожа Бентън, Джон, Брайън, Марк и почти всички останали изрекоха:

— Колко?

— Хубава, кръгла сума, която внесох в банката. Малкълм ще я получи, като стане пълнолетен.

На Корин никак не й хареса обратът на разговора. Но беше опасно да се намеси. Щеше да предизвика усложнения.

— Мълчанието ви ли купиха? — поинтересува се бащата на Корин.

— Моят син е бил причина за инцидента — отговори Джак след пауза, която показваше колко е ядосан. — Но става въпрос за дете и експертизите доказаха, че онзи глупак се е движел с разрешената скорост. За нещастие не е имало нито един свидетел.

— Ти нищо ли не видя, Корин?

Джак отговори, че е била бременна и се е намирала доста далеч от мястото на произшествието.

— Трябваше да го дадете под съд! Не се знае…

— Никакъв шанс — изказа мнението си Тими.

— Никой няма интерес да се опетни кариерата му. Нито те, нито аз. Нито ти. Така че ще ви бъда благодарен, ако си мълчите, както съм се ангажирал.

— Това е семеен разговор, Джак — подчерта Тими.

— Аз бях виновна — намеси се младата жена, за да прекрати задълбаването по темата. — Не успях да задържа Малкълм.

— Не — прекъсна я детето. — Аз пуснах ръката на мама.

— Но защо? — попита дядото.

Малкълм се обърна към него:

— Видях катеричка и се затичах след нея. Аз съм виновен — заяви авторитетно, което накара всички да насочат погледи към него. — Казах на полицая.

— И защо се затича след тази катеричка? — попита Джеси. — Това е абсолютна тъпотия, някаква катеричка!

— Джеси! Внимавай какво говориш!

Малкълм вдигна рамене и заяви, че не знае.

— Кларк! Защо се умълча?

Кларк продължи да си прави оглушки.

— Добре! Понеже вашият дядо е оглушал окончателно — продължи мама Бентън, тупайки с длан по масата в знак на нетърпение, — не можем ли да говорим за нещо друго? Защото най-важното е, че малкият е добре, нали така?

— Най-сетне! — върна слуха си Кларк. — Всички вече ожадняхме.

— Корин! Донеси пуйките!

Тя се подчини охотно, а през това време майка й се оплака на Джак, че съпругът й не е загубил слуха си, но оглупява.

— Идвам с теб — казаха едновременно Тими и Джон.

Тримата побързаха да поставят огромното количество печени птици в големи плата и бяха посрещнати с възгласи. Потракването на ножове и вилици измести разговорите за известно време, докато Тими не подхвърли със съкрушителен и заядлив тон:

— Ето ви една клюка. Изглежда групата ще се установи в Англия.

— Откъде знаеш? — попита ядосано Джак.

Корин стисна ножа, младият мъж се усмихна ангелски.

— Представи си, пристигнали са в един и същи ден с вас.

— Ах! Затова ли беше суматохата на летището! По дяволите! Трябваше да си доставя удоволствието да му размажа физиономията! — рече Джак подигравателно. — Как така се е случило да кацнем в един и същи ден?

Тими го изгледа предизвикателно, с което си изпросваше доста бой като малък.

— Да не мислиш, че са съобразили програмата си с твоята?

Джак се видя принуден да отрече с жест. Да му се не види. Той избра датите, купи билетите и организира пътуването.

— В заключение това е злополука в плана. Също както злополуката на Малкълм. Злополучно избиране на подходящото време.

— Все пак кажи ми, Тими — великият кореспондент, ти защо не беше на летището?

Въпросният велик журналист въздъхна дълбоко от яд.

— Представи си, те не бяха съобщили за пристигането си. Научих случайно, като се върнах в редакцията на вестника. Беше твърде късно. Но се надявам да имам късмет да ги интервюирам в някой от близките дни.

— И какво ще ги попиташ?

— Дали пуйката на жена ти е била вкусна — подметна Джон.

Избухна смях. Джак остави приборите си. Бащата на Корин постави ръка върху лакътя му, защото мястото от дясната му страна беше запазено за неговия зет. Кларк Бентън заяви с глас, внушаващ уважение:

— На всички ни е все едно кой изпрати Малкълм в операционната. Не извинявам този тип, но не забравям, че за нещастие това може да се случи на всеки един от нас. В това число и на теб, Джак. Достатъчно е само да отместиш поглед за секунда и… става страшно. Най-важното и единственото, което има значение, както справедливо отбеляза моята жена, е, че малкият е здрав.

— А ще ми доставите най-голямо удоволствие — прибави госпожа Бентън, — като похвалите дъщеря ми, че съм я научила как да приготви тези великолепни пуйки! Има ли желаещи за допълнителна порция?

Джон поднесе пръв чинията си и изломоти лакомо „аз“ с пълна уста. Едно истинско „аз“, което разсея напрегнатата атмосфера.

Всички се възхищаваха, че Корин не е загубила уменията си, а Браниган се сдържаше. Но беше ядосан. Корин вече знаеше какво ще каже още след първия завой в края на улицата. Мълчеше само от учтивост. Налагаше жена си, когато нервите му не издържаха, но уважаваше по-възрастните. Трудно е да се разбере. Но беше така. Нямаше и за секунда да даде повод на бащата на Корин да му се присмее. Утре ще измисли какви ли не доводи, че децата трябва да си починат на спокойствие в хотела, вместо да дойдат тук да играят… Тогава младата жена впери поглед във всеки един от братята си, за да ги фотографира в сърцето си. Дълбоко в себе си знаеше, че вероятно никога повече няма да ги види.

Разговорът се завъртя около безобидни теми. Корин забеляза, че Джак дискретно поглежда често часовника си, но преди да каже, че е време да си тръгват, на Тими му хрумна гениалната идея да го попита дали е съгласен да го интервюира и да напише статия за блестящата му кариера. Като лисицата на Жан дьо Лафонтен Джак се поддаде на ласкателството и Тими си уговори среща на другия ден в централата на „Ягуар“.

— Не се тревожи, не съм измамник.

— Възхищавам се на досетливостта ти — подхвърли Корин, която миеше чинии в кухнята. — Имаш остър ум.

— Това няма нищо общо с ума. Но още не съм срещал човек, който да не иска да види портрета си във вестник.

Тими редеше чиниите, които Корин му подаваше, после не се сдържа и попита наистина ли се е срещнала с Кайл. Лично.

— Вече ти казах.

— Какво си помисли?

— Нищо — отговори тя тихо.

— Не говори ли с него? Симпатичен ли е? Или е надут?

Корин се усмихна, като видя усмивката на брат си. Подбра много внимателно думите си. Не защото му нямаше доверие, а защото човек неволно можеше да изпусне някоя дума.

— Мисля, че е… добър човек.

Джак отвори вратата на кухнята.

— Какво заговорничите вие двамата?

— О! Не викай. Откога нямам право да говоря с единствената си сестра, която изобщо не виждам и която ми липсва? — каза Тими, прегръщайки Корин през раменете.

Тя би предпочела Тими да спести този жест. Хвана куп чинии и ги подаде на Тими. Подаде и на Джак, след което понесе плодовата торта към шумната трапезария.

— Струва ми се, че за пръв път има торта по друг случай, освен за рожден ден! — отбеляза Марк.

— Не знам как светата природа го е уредила — рече татко Бентън, — но излиза, че всичките ми деца са родени или през декември, или през януари.

— Това няма нищо общо с природата и още по-малко с всеблагия Бог! — обади се един глас, който никой нямаше време да разпознае.

— Не разрешавам богохулство на масата — прекъсна ги майката. — Впрочем Корин е родена през март.

— Корин е изключение — каза Джак. — Тя е принцеса.

Всички изръкопляскаха. Браво. Джак наистина е мъж на място. За нейното семейство той беше и винаги щеше да бъде мъжът, който не само бе преуспял отвъд Атлантическия океан, но който също така беше преобразил келнерката в…

Корин изтича по стълбището, като взимаше по четири стъпала наведнъж, за да потърси убежище при Криста.