Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (64)

41.

Когато боингът със семейство Браниган кацна на английска земя, този на Кайл кацна от Банкок малко преди него. Но по някаква тайнствена причина, която подразни повечето от пасажерите в самолета на Корин, те бяха принудени да останат търпеливо по местата си. Единици, като Джак, настояваха да слязат веднага. Учтиво ги изслушваха, но бяха поканени да напуснат самолета едва след като екипажът получи разрешение от летището. Отправиха се към митницата, която преминаха забързано. Децата плачеха, възрастни жени заплашваха, че ще подадат жалби, бизнесмени се заканваха, че ще анулират годишния си абонамент. Но всеобщата възбуда не засегна Малкълм, Дейзи и Криста. Бяха наследили търпението на майка си и знаеха да чакат мълчаливо. Изведнъж от другата страна на стъклената преграда настъпи раздвижване. Пътниците от полета Сан Франциско — Лондон забелязаха, че тълпата се развълнува. Много бързо се разбра, че става въпрос за някаква „звезда“… Те забравиха на бърза ръка претенциите си, обхванати от любопитство. Но никой не знаеше коя „звезда“ току-що е пристигнала… От уста на уста се понесоха разни имена. Корин чу Шарън Стоун, Анджелина Джоли, дори Джордж Клуни. Някои се опитваха да видят какво се случва, други негодуваха, понеже бяха ги настъпили, или защото ги бяха избутали от местата им, но всички се надпреварваха да разберат името, за да имат храна за разговори. Но това се оказа невъзможно. Бяха помолени да се отправят към залата, от която трябваше да вземат багажа си, след което щяха да се изнижат през лабиринтите на летището.

— Каква банда идиоти! — негодуваше Джак, побутвайки Корин пред себе си. — Почакай ме тук с децата.

Тя се подчини. Беше много напрегната заради факта, че ще види отново семейството си. „Глупаво е — помисли си тя. — Би трябвало да съм доволна…“

Откакто съпругът й и съобщи за предстоящите събития, тя обмисли хиляди планове, за да се подготви за евентуални разочарования. Радостите… Не е необходимо да се ревизират. Могат да се получат чрез измама. Но онова, което е противоположно на радостите… По-добре да го приеме, за да го преглътне. Като шамарите. Най-тежки са неочакваните.

Джак се появи с количка, натоварена с куфари, и отново заръча на жена си да го чака, докато вземе ключовете за колата „От тъпака, който е неспособен да размаха обявата с името ми, както трябва!“ Най-добрият търговец бе възнаграден с най-голямата. С най-хубавата. С най-бялата. И с най-неоткриваемата.

Корин остана в главната зала с децата и се зарадва, че намери три свободни места едно до друго. Внезапно се почувства изтощена. През последните две седмици не спеше повече от два часа на нощ. И тук, с часовата разлика, краката й се подкосиха. Малкълм и Дейзи сложиха главички на коленете й и тогава в далечината отново се понесе тропот. Тълпата беше удържана и Корин забеляза кордон от полицаи, които обграждаха… „Кого обграждат?“ За миг й мина мисълта за Кайл и неговата група, но веднага я прогони. „Смешно. Но романтично.“

Малкълм се надигна и попита какво става. Тя погали бузката му и каза, че не знае, понеже не разбира нищо от виковете на хората. Пък и Джак няма да забележи, че гледа Джордж. Ако Джордж беше този, който се криеше зад стената от ченгета. Обърна гръб на „Джордж“ и приглади тежките си коси, които се спускаха по раменете й. На Кайл му се стори — не, в действителност забеляза между раменете на полицаите руса коса, дълга и гладка, и се спря. Обаче един от гигантите го подкани да продължи. „Какво прави Корин тук? — усмихна се той на себе си. — Смешно, но романтично. — Усети лек трепет. — Идвам тук, за да не мисля за нея, и щом забелязвам първото русо момиче, ще си счупя врата.“