Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (45)

22.

Адвокатите на Кайл и Джак се договориха. Заключението бе: няма да се стига до съдебен процес. Според фактите инцидентът е бил по вина на Малкълм. Той се е затичал през улицата, без да се огледа, извън означеното за пешеходци място. Доказано бе, че Кайл не е могъл да го избегне. Скоростта е била нормална. Чък Гавин обясни ясно, че един процес ще опетни американската кариера на господин Браниган и че има повече какво да губи от певеца.

Джак руга зад стените на красивата си къща, но прие пъзелите, конструкторските игри и плюшения Спайдърмен, както и парите, изсипани от тъпия музикант. Внесе ги в сметката на своя син. Обичаше да бъде точен с цифрите. Точен, великодушен и същевременно, когато съпругата му не носеше неговото потомство, можеше да я удря и да изисква сексуално подчинение, щом изпиташе желание. Удаваше му се да живее с „това“, без „това“ да го затормозва.

Поискал е прошка, нима? Подарява играчки, нима? Беше научил от уроците по закон божи, че прошката е благодатна за всички. „Както за онзи, който я иска, така и за този, който я приема“ — казваше майка му. Даже след като Джак не бе стъпвал в църква от деня на тяхната сватба, тази идея се носеше неясно в периферията на мозъка му. Това нещо беше се запечатало у него като някаква истина, която се предава от поколение на поколение.

— Прости ми, любов моя. Обичам те. О! Само ако знаеше колко те обичам. Ще умра без теб, Корин. Не е нарочно. Ти си виновна, знаеш много добре. Колко те обичам… Дрън-дрън, дрън-дрън, дрън-дрън, дрън-дрън… Виж какви перли ти подарявам…

Колко пъти, вместо да си постави правилния въпрос — „ами аз, обичам ли наистина Джак?“ — Корин беше прощавала незаслужено. Без съмнение много. Беше пренебрегвала тихия глас, който й нашепваше, че всичко „това“ е от низост. Защото има неща и хора, които никога не се променят. Джак нямаше никакво намерение да се промени. Искаше наново извинение след всеки шамар. Сякаш плащаше сметката за нещо. Сякаш ако се държи човек „зле“, можеше да му се лепне етикет, който обозначава наказание или осъждане на затвор. Сякаш нямаше последствия от действията.

Как би могла Корин да предвиди, че животът й ще тече все така? Че ще представлява поредица от бременности, шамари, удари в корема, разтворени крака, въпроси и всичко това смесено с нежни обещания, подаръци, всички удобства? Това беше просто невъзможно. Защо? Защото нищо не е в застой и нищо не се развива извън контекста. Дните следват един след друг и всеки носи невъобразима случка, изпълнена е ужас. Дотолкова, доколкото по време на бременностите на Корин Джак се държеше нормално. Най-после ударите секнаха. От време на време изпускаше някоя дума. Отвратителни думи, но не така болезнени като ударите в корема, защото младата жена не ги слушаше.

И после хормоните и емоциите се разбъркваха интензивно при раждането на техните деца. Идваха малките всекидневни радости. Миниатюрните ръчички около шията. Бебешката кожа до нейната. Техните усмивки… Обещанията на Джак. Неговата любов… Корин в действителност не виждаше до каква степен е изолирана и зависима от милостта на Джак. И никога не се беше питала нормално ли е да приема всичко това.

Все пак, каквато беше чувствителна и деликатна, трябваше да се усъмни, че нещата ще започнат отново и че нейният съпруг дава обещания, които никога няма да изпълни. Да. Но да не повярва в тях, щеше да означава безвъзвратна присъда… Имаше деца.

А сега чуваше и гласа на Кайл, който питаше: „Обичате ли съпруга си?“

Струваше ли си да слуша някакъв си Джак, който даваше обещания, които никога нямаше да изпълни? Или някакъв си Кайл, който я покани да обядва с него, но не можеше също така да го изпълни? Какво означава да обядва с непознат? Означава ли, че иска да я държи в прегръдките си?